БАНКОВИ ИЗМАМИ ЧРЕЗ КАРТА

Как ЧСИ влиза в чужда банкова сметка и тегли пари с оправдание, че налога е със съдебно решение. Банковите служители никога не четат тези документи. Те само поглеждат документа и дават достъп на ЧСИ до банковата сметка.

НЯМА ЗАКОН който да ограничава такива измами от ЧСИ,- недобросъвестни и корумпирани.

КЗП сезира медиите.
Същевременно в правната литература и практика все още липсва каквото и да е тълкуване на относимите правни норми. Съдебна практика почти няма. Единственият ориентир засега са няколко десетки помирителни предложения на Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите.
Законът за паричните преводи, електронните платежни инст-рументи и платежните системи (ЗППЕПИПС) борави с термините “оправомощен държател” и “издател” на “електронен платежен инструмент”.

Магнитната лента на всяка банкова карта съдържа уникална информация, с помощта на която и в съчетание с персоналния идентификационен код (ПИН) чрез банкомат оправомощеният държател се идентифицира и получава достъп до авоарите по разплащателната си сметка. Определени лица, използвайки специфични технически средства, успяват да копират информацията от магнитната лента на картата и да узнаят ПИН, да изработят дубликат на банковата карта, т.нар. бяла пластика, и съответно да теглят суми от сметката на друго лице.
обстоятелството, че ЗППЕПИПС, за разлика от Наредба № 16 на БНБ за електронните платежни инструменти, употребява термина “отговорност” само в цитираното заглавие на чл. 33, но не си служи с него в самите разпоредби.
Следва да се отбележи, че в една от хипотезите - тази по чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗППЕПИПС, понасянето от банката на пълния размер на вредите, настъпили след уведомяването по чл. 32, т. 2 ЗППЕПИПС, вече има характер на отговорност за банката в същинския смисъл на думата.
По силата на чл. 34, ал. 2, т. 5 и 6 ЗППЕПИПС издателят е длъжен своевременно да предприеме всички възможни действия, за да предотврати използването на банковата карта след уведомление по чл. 32, т. 2. Ако въпреки това тя е била използвана и са причинени допълнителни вреди на картодържателя, те вече са пряка последица от неизпълнение на задълженията на банката, поради което тя носи отговорност.

БАНКАТА възтаовява само част от липсващата сума по сметката на картодържателя, ако има външна намеса на трето лице, което е присвоило парите.
Но, какво се получава когато източват сметката ви онлайн?
Така един ЧСИ с име ДЕЛЯН ИЛИАНОВ НИКОЛОВ № 804 от Бургас източва банковата сметка на клиент на Райфайзенбанк. ЧСИ не е представил съдебно решение или нареждане за тези пари. ЧСИ Николов обаче изтегля близо 7 000 лв от сметката и не се обажда на никого. За това му действие не е уведомен клиента на банката, нито пък е представен документ за парите пред БОС или БРС - все пак едно такова съдебно нареждане трябва да има копия в деловодството на съда.
Банката също не предупреждава клиента си, че има такова изтегляне на пари от сметката на клиента макар че в договора който има подписан с клиента има клауза която го задължава когато има неправомерно изтегляне от държавен или частен служител на държавата БАНКАТА е длъжна да предупреди клиента си. Клиента на банката който е ощетен не може да се защити , защото такъв документ издаден от съда - липсва. ЧСИ се крие и не отговаря на имейла нито по телефона оставен на сайта му.

КАК ДА СЕ ЗАЩИТИ КЛИЕНТА

Ако изтеглянето на сумата е станало чрез карта - какви доказателствени средства става дума всъщност. Основните са записите от транзакциите, осъществени на банкомата, налични в картовия център (собствен на банката или на “Борика” АД). От записите може да се установи как е протекла транзакцията и дали е имало някакви “инциденти”, например въведен първоначално грешен ПИН, поискана сума, по-голяма от наличността по сметката и др. Такива данни биха могли да служат като индиции, че е възможна намесата на неоторизирано лице, без обаче да са категорични доказателства за това. И оправомощеният държател би могъл да сбърка ПИН-а си или да забрави колко е наличността по сметката му. Наличието на снимков материал, ако банкоматът е снабден с камера, би било по-полезно, тъй като може да покаже дали транзакцията е осъществена от картодържателя или от трето лице.
Във връзка с тежестта за банката да докаже изброените обстоятелства е и нейното задължение “да поддържа в 5-годишен срок записана информация, която позволява проследяване на транзакциите” (чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗППЕПИПС).

От банкомат по-голяма сума от 400 лв не може да се изтегли. Банкоматите имат лимит. Но, когато трансакцията е онлайн т.с чрез банков превод нещата стават много сериозни и може да се стигне до съдебно дело за неправомерно теглене на пари от чужда банкова сметка.

18.06.2022.
По статията работи - Крумова.