Ако изборите бяха мажоритарни,
                       ДПС щеше да е втора сила в парламента






Нищо или поне нищо не разбирам от политика, но темата ме завляда. Затова помествам мнението на човек, който е навътре в нещата. И така. Направо от кухнята на събитията. Какво преставлява смяната на системата?

Гласуването не за партии, а за личности е примамливо, но крие много рискове.



Крум Благов

Ако последните парламентарни избори бяха мажоритарни, царското движение щеше да събере 215 мандата. Изчислението е направено по данните на централната, районните и секционните избирателни комисии с програмата на математическия колектив "Деметра". Той брои резултатите от вота.

В отговор на повика на някои политици и журналисти да гласуваме за личности мажоритарно, разделихме страната вместо на 31 многомандатни избирателни района на 240 едномандатни, състоящи се от една или няколко съседни общини от една област с приблизително еднакво население - между 25 и 30 хиляди жители с право на глас. Всяка област е разделена на толкова района, колкото депутати има в парламента. Тъй като изборите нямаха втори тур, приехме условно, че във всеки район печели кандидатът, чиято политическа сила е получила най-много гласове на 17 юни 2001 г.

В големите градове изчисленията са направени, като секции с последователни номера са обединени в един избирателен район. При това положение НДСВ щеше да спечели 215 мандата, втората парламентарна сила щеше да е ДПС с 15 депутати, ОДС щеше да има 6, а коалиция "За България" само 4. Ако прекроим малко избирателните райони в големите градове, ще получим друго разпределение. Един от вариантите, които опитахме, даде следните резултати: НДСВ - 199, ДПС - 18, ОДС - 15, и коалиция "За България" - 8.

Въпреки, че мажоритарните избори означават отпадане на 4-процентовата бариера, друга партия не би класирала свой депутат, защото нито една от извънпарламентарните не е събрала в някоя област повече от 10 хиляди гласа, колкото горе-долу биха били достатъчни за победа в един едномандатен район при миналогодишната избирателна активност.

Резултатите едва ли биха били по-различни дори ако имаше втори тур. Там, където на 17 юни 2001 г. царското движение не спечели абсолютно мнозинство, обикновено имаше най-много получени гласове. Вторият тур вероятно щеше да се проведе по регламент, подобен на този от президентските избори. Тоест - между кандидатите на НДСВ и на една от двете други големи политически сили. Едва ли избирателите на СДС биха подкрепили кандидатите на БСП срещу Симеон Сакскобургготски.

И обратното.

Голямата разлика се дължи на факта, че при мажоритарните избори гласовете за кандидатите, които не са на първо място, са загубени за техните партии. Тези резултати показват, че хората, които призовават към смяна на избирателната система, или не разбират какво означава мажоритарен вот, или спекулират с него.

Ако целта на промяната на избирателната система е да има повече ярки личности в парламента, мажоритарните избори очевидно не са средството. Много известни политици щяха да загубят срещу съперници, зад които стои авторитетът на Симеон. Напълно погрешно е и разбирането, че при този вот не се гласува за партии, а за личности. Винаги и във всички избори, независимо по каква система се провеждат, партиите са с предимство. Другите кандидати нямат равен шанс.

На изборите на 17 юни 11-те независими получиха общо 9365 гласа, по-малко от 900 на човек, въпреки че между тях имаше известни хора като бившия шеф на контраразузнаването Арлин Антонов и бившия министър на външната търговия Петър Башикаров.

Мажоритарната система има друго предимство: дава голямо мнозинство на получилата най-много гласове партия и затова управлението е стабилно. То не може да бъде разклатено от няколко депутати, напуснали групата си. Тя е рецепта против "мравки".

Но вековният опит на САЩ и Великобритания показва, че мажоритарният вот неизбежно води до двупартиен модел: демократи и републиканци в Америка, консерватори и лейбъристи (а допреди един век консерватори и либерали) в Англия. И там независимите нямат шанс, дори когато са милиардери като неуспелия кандидат-президент на САЩ Рос Перо.

Какво ще стане ако променим избирателната система? Недостатъците на сегашната знаем, но трябва да видим и опасностите от мажоритарния вот.

   
С малки промени в границите на някои райони постигнахме друго разпределение на мандатите при същите изборни резултати. Изводът е, че при мажоритарната система управляващите могат да влияят на резултата чрез прекрояване на едномандатните райони.
   
Ще стане възможно с малко гласове да се получи огромно мнозинство. В САЩ приеха за нормално, че заради особеностите на системата Буш стана президент с по-малко гласове от Гор. У нас обаче има всички изгледи да започнат вълнения. Нашите политици не умеят да приемат достойно загубата и имат склонност непрекъснато да променят правилата.
    
Ще има чести промени на конституцията, защото почти всички избори ще дават не просто абсолютно, а квалифицирано мнозинство на победителите. Всяка партия щеше да си гласува подходящ член № 1, който да й гарантира властта завинаги - както БКП някога. Оттам и нестабилност на институциите.
   
В определени части на страната купуването на гласове ще стане практика. Пак ще има граница като четирипроцентовата, но много по-ниска - за спечелването на един мандат ще са достатъчни 10-15 хиляди гласа. Някои партии или отделни лица ще насочат всичките си ресурси в един район, за да вкарат в парламента някой депутат.

В многомандатните райони това е много по-трудно и изисква непосилни средства. Равнището на депутатите няма да се повиши, а ще спадне.
    Ще има нужда от втори тур като на президентските избори, защото в малко райони някой кандидат ще събере абсолютно мнозинство Това оскъпява изборите и прави възможни всякакви безпринципни комбинации.
    
При нашите балкански политически нрави избирателните комисии и съдилищата ще затънат в спорове още преди изборите.

Всичко това не е защита пропорционалната система. Просто законът на Мърфи важи и в политиката: нищо не е толкова лошо, че да не може да стане още по-лошо.

Стамболийски опитва пръв

Мажоритарната система у нас е въведена за пръв път от Александър Стамболийски, за да стабилизира управлението на БЗНС. На парламентарните избори през 1919 и 1920 г. земеделците получават най-много гласове, но нямат абсолютно мнозинство. Стамболийски отначало управлява в коалиция с народняците, а после касира част от опозиционните депутати и така получава крехко мнозинство от два гласа. През 1923 г. той променя избирателната система и на 22 април 1923 г. с изкусно райониране и изключителен натиск над опозицията успява да вземе 86 на сто от депутатските места, при това само с 53 на сто от гласовете. Това подтиква политическите му противници към преврата на 9 юни 1923 г.


 

Публикуван във в. „Стандарт” на 25 март 2002 г.
            

Изборите са по вече от мажоритарни - първата стъпка е успешна...

Гласувам за постинга, изборите наистина трябва да са мажоритарни, минимум 50 %!
Защото сега де факто няма избори за депутати, те са избрани преди избора, особено тези на челни позиции.
Но в сметките ми се струва ,че има грешка.
За да бъдат избрани на първи тур 215 депутати от компрометираната с комунистически юпита царска партия, това означава те да получат над 50 % от гласовете или за царската партие да гласуват близо 50% Къде им се губят и защо сега гласовете?!
Не знам как са определени тези депутати, които да спечелят с такава смазваща разлика?! Царят беше посрещнат с големи надежди, които той, каквито и да са причините, не оправда. Чилова ли, Николай Василев, Равдинския милионер-хотелиер, кой ат царската свита ще намери толкова наивници да гласуват за него?!
Впрочем , в България всичко лошо е възможно, добре дошло е, така, че сигурно бъркам!
Приятна вечер!