ЗА ПОБОИЩАТА И ДЕПРЕСИЯТА НА МЛАДЕЖИТЕ в БЪЛГАРИЯ преди 1989 г и след това.



През 60-те години на 20 век, само който не е ходил на училище, той не знае какви побоища ставаха в задния двор на училището. През 70- и 80-те години, а и по-късно през 90 и по-късно, само дето наръгани с нож нямаше, но само в училищата или в студенските общежития. В задните дворове, кървища се лееха. В училището най - невинния бой беше да ти цепнат устната или да те блъснат от 2-етаж и ти падаш директно през глава долу под стълбите. Учител ако се намеси, яде боят от-воле. Лошото за такива постъпки беше че, директорът му намалява поведението без много приказки. Т.н. "поведение" беше наказание свишше, другите наказания бяха - 1/ мъмрене пред класа, 2/ мъмрене пред цялото училище - на плаца, и последно 3/мъмрене на директора на у-щето, преди дисциплинарно намаляне на поведението и 4/изключване от училището. По това време имаше малко изключени ученици, заради това, че родителят, обикновено бащата се намесваше и ученика се укротяваше за определено време, докато завърши класа. След това се местеше в друго училище и кавгите и побоищата продължаваха до...детската педагогическа стая и поправителните домове, от където побойниците излизаха с "диплом" - убиец! Там...така възпитаваха...


Хулиганските прояви на т.н. бабаити ("герои") бяха ежедневие по времето на тоталитаризма. След 1989 побоищата продължиха с нова сила - вадеше се вече нож,железни боксове, палки или пистолет. Откакто разрешиха хладното оръжие за свободните граждани - нападенията срещу беззащитните хора се увеличиха. По същия начин, чрез насилие и бой постъпват и терористите - и винаги срещу беззащитните мирни граждани.


Запомнено от едно време че, терористите - хулиганите и наркозависимите, под влиянието на алкохола и наркотиците налитат на бой или ще стрелят срещу невинни, сякаш им прави удоволствие да издевателстват над по-слабите.
Не намирам разлика между терористите и хулиганите, когато стане побой или стрелба някъде. И двете групи с терористични наклонности използват един и същи метод или похват - терор за да всеят страх у хората, които не харесват агресията за решаване на спора.


Винаги съм казвала, че към насилие посягат само слабите в ума и словото хора - луди, за връзване. Но, има и такива хора, които само дразнят и си търсят белята. Такива дразнители също не са "цвете за мирисане", те просто си търсят боя.


Как да постъпи човека, когато явно нарочно някой му "вдига кръвното"? Да говориш с такъв човек, особенно когато е пиян е, просто излишно. Ако го зарежеш, той се вбесява че "не го зачиташ" и пак посяга. Ако го фраснеш с нещо тежко, лошо ти се пише, особено ако нахалника има оръжие. Няма начин боят да не се състои. Реванш почти никога няма, при стрелба, единият е мъртав. Това е истината и не е приятна.


Няма начин как да се овладее положението, защото още по времето, когато трябваше да има контрол, той просто не се включи в образованието на младите хора. Семейството заряза децата си и ги остави училището да ги възпитава. Да, но учителите също са хора със слаби нерви. Как мислите - 4 или 5 учебни часа, все се намира някой в час да нахалства, да шуми, да се разпее по средата на часа(било му гот да пее) или да се прави на разсеян турист, ходещ между чиновете и да дразни учителя. От вериги да са му нервите, пак няма да издържи вече в последните часове от работния му ден. Затова мисля, че изпуснатия контрол и дисциплина на младежите е причината днес да са толкова нападателни, агресивни и вулгарни.


Хулиганството не е начин за решаване на проблеми. Разговорът между пияни младежи просто не се състои, защото кръвта бушува във вените им и иска мъст. Това е вследствие алкохола в кръвта, той замъглява мозъчните реакции, пречи на мисловната дейност и човек, просто си "изспуска нервите" върху този, който го дразни. При кавга, винаги единият страда, другият се пъчи. Ако не ги арестуват навреме, преди да са се наранили, ще останат живи. Но, не е сигурно, че ще забравят за случилото се и при втора среща ще се опитат да намерят мирен начин за решаване на проблема си.


Липсата да дисциплина и обществен ред дава възможност на по-буйните младежи да упражняват насилие върху слабите и невинни хора. В САЩ макар че полицията е на път и под път, особено уличните полицаи, пак има престъпност. Хора по улиците след 18 часа зимно време не се срещат, а през лятото - след 20 часа. Всеки се е скрил у дома си, дори телевизия не гледат, защото много кървища дават в ефира. На младите под 16 годишна възраст, гледането на телевизия става само след разрешение на родителите в по-спокойните и по-ограничените семейства (работници и селскостопански семейства). Но, богатите - те нямат режим, разпуснати са (липсват им първите 7 години) и не се съобразяват с мнението на родители или учители. Те правят каквото си искат, престъпността при тях е много голяма. И тук в България е така.

02.02.2016.

не жали детето." Алипия Влайков - брат на Т.Г. Влайков и дългогодишен учител в Пирдоп, пише надълго и нашироко в мемоарите си как малко преди Освобожението и доста след него в пирдопското школо не само са преподавали, но и са наказвали учениците. И то не само за провинения, ами и за слаб успех и лоша дисциплина - бой с пръчка по ръцете. И никой не е имал нищо против, особено родителите, които са били доволни, че децата им биват възпитавани.
Бой му е майката. Кьотек. Пердах.

а, някъде и с шамари и на никого не правеше впечатление, че това е насилие над детето.

След като свободията наречена "демокрация" влезе в училищата, учителите се видяха в чудо. Забранено им беше да наказват хулиганите и проституцията на 12 - 13 годишните хлапета.

Ето ви резултатите от тази свободия и анархия.

Вижте Волен Сидеров, той никога не е бил примерен ученик. До колкото знам беше си хулиган тук в Бургас, и такъв си остана. Просто му липсват първите 7 годинки, от домашното възпитание. Сега си носи последствията.

Хулиганските прояви на младежите не са от вчера. Те са предизвиканото зло от последиците на тоталното и брутално минало, загнездило се в душите на нашите родители. Омразата която остава и търси мъст, там където намери слабост.

Кое действие е по-лесно:
- да набиеш едно беззащитно дете или
- да помогнеш на беззащитните
- по-лесно ли е да убиеш едно коте на улицата или да намериш сили да го прегърнеш и да го стоплиш в студа?

Тогава имаше хулигани - деца, които убиваха птичките с прашки; убиваха и разпъваха котенца; пребиваха старци по паркове и градинки за 5 лева; тормозеха възрастните хора, като ги заплашваха с побой, ако някой им направеше забележка на публично място.

Не знам, на някой от по-старите (на годинки) блогери, дали си спомнят такива случаи, в училищата, децата чийто бащи бяха на висок пост във властта винаги заплашваха по-обикновените ученици с думите "ти знаеш ли кой е баща ми?" и по-късно последиците бяха - явното вмешателство на бащата. Идваше в училището и направо при директора. После намаляха поведението на жертвата, а тартора - беше похвален и награждаван, вместо 2-ки, в бележника му се нижеха 5-ци и 6-ци. Ето това си спомням от моето тоталитарно време.

Има още много случаи, но ще отнеме време а и не искам да си ги спомням.

Просто думокрацията му даде възможност да гръмне.

но, ми се ще да се върне наборната служба, заради тези хулигански прояви на сополанковци с оръжие, заради циганите които не искат да се интегрират в обществото защото ги мързи да работят и да учат, защото една държава е силна, тогава, когато има силна армия. Освен това в казармата много момчета ставаха мъже за броени месеци, поемаха отговорност за постъпките си, научаваха занаят. Трябва да настояваме правителството и парламента да върнат наборната служба за всички момчета навършили 16 години, преди да следват, да са отбили военната си служба - по закон, задължително. Говоря сериозно. Това хулиганство ще умре, веднага щом нахалника отиде да служи там - където го пратят.