Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2015 11:26 - Какво е кифла в дъжда?
Автор: djem Категория: Забавление   
Прочетен: 1983 Коментари: 1 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                     ЕДНА КИФЛА В ДЪЖДА!




Бури, градушки, порои, дъждове....все ужасни и трагични, наистина.
Но аз ще ви разкажа каква кифла бях по софийските улици по време на дъжда вчера.

      image

Много ме е яд, ама много!


Някъде около 13.00часа заваля.Валя, валя и поспря.Точно в този миг реших, че е най-удачно да си тръгна от работа.Пременена стилно с новото си жакетче и кокетните си обувчици тип пантофки.Много са сладурски, много си ги харесвам. Отворих си чадърчето и почнах елегантно да се нося в посока метрото.До там са около 10-тина минутки, сигурна, че ще ги взема преди да се намокря, уверено и решително се отправих натам.
До бариерата на паркинга  беше добре.Стигнах! И мина първата кола. Локвата се оказа огромна, а струята летяща към мен -мощна.С не особено грациозен отскок успях да избегна по-голямата част от връхлитащата ме водя.Намокри едната обувка, изпсувах, но запазих самообладание.
До края на улицата това вече нямаше никакво значение, защото се изсипа порой.Чадърчето ми почна да се вее във всички посоки, косата ми да се оплита в него, около лицето ми, около ръцете ми....борих се да го овладея, но безнадеждно. Знаете колко е гадно като се обърне на обратно....  Confused Реших да тичам до близката бизнес сграда, за да се скрия под навеса и. Тичах мятайки ръце, веейки чадър и подскоците, с които се опитвах да избегна локвите ..абе не бях много елегантна, въпреки новото жакетче. За мой ужас в бързината зарих обувчиците си в огромна кал.До над глезените.Изпсувах, но имах цел-навеса.Стигнах почти до него, щях да бъда спасена, обаче се оказах пред огромна локва, която от засилката не успях да избегна.Наджапах.Подгизнах. Почнах бурно да псувам.Скрих се под навеса. Един младеж ме гледа, аз го гледам.Той се ококорва, аз се намръщвам. В този миг по бузите ми забелязвам черни струи...перфектният ми грим се бе разпространил от челото до врата.Косата слепнала по лицето ми, дрехите мокри, блузата прозрачна.Оставих си чадърчето , за да се пооправя малко. В този миг то отлетя. Понесе се по реката, образувала се по улицата.Аз хукнах след него.Вече нямаше значение, че ще намокря пантофките.Вече бях вир вода.Хвърлих се геройски в реката, за да си догоня чадъра. Хванах го, и се скрих под него.Голяма грешка.Изсипа се калната вода върху мен.

Изпсувах. Силно!

Реших да следвам плана и да се докопам до метрото. Но греда!
Навсякъде реки, няма пресичане, минават коли, окъпват те...
Засуках се напред назад по тротоара в търсене на път, за да пресека.Като мравка на брега на локва.Само дето нямах сламка.Наближаваше мига, в който щях да ревна.И чудо, о да, чудо!!!
Едно куриерче на спиди ми маха от колата.Ухилих се, позагладих косъм и с елегантна стъпка се отправих към колата.Тъкмо щях да се настаня на предната седалка, когато забелязах учуденият му поглед.Питам го "Какво има?"А той:"Махах ви да се отместите от пътя" 

Вече към черните ми от размазан грим бузки се присъедини и моравко от срам.

Теглих една и се отправих отново в търсене на път.Свих по една уличка.Уж малка, но и тя наводнена.Тротоара осеян с коли.Потърквах се във всяка, за да запазя равновесие.И мина кола.Без да намали.Успях само да извърна глава, за да не ми влезе калната вода в устата.Светлата ми блузка беше кална.Поне не ми се виждаше така ясно сутиена.Гледам полегнал полицай.Ще мина, каза сих.Не успях да мина.Подхлъзнах се.Но все тая. Нямаше нищо сухо по мен така или иначе.Но бях пресякла улицата, УРА!


Закрачих с вирната глава. Щях да успея да стигна целта.....и ми се откопча сутиена ...

Не можеше да е по-зле. Блузата прозрачна, аз стискам с ръце до тялото, за да задържа сутиена, придържам чадъра, или поне това, което  е останало от него, отлепям кичури мокра коса от лицето, но вървя гордо!
Стигна метрото.Спря да вали!

Завлачих се по перона, след мен се чуваше:шляп,шляп,шляп...оставях мокри следи.

Седнах в метрото.Хората се правят, че не ме гледат, но си се пулиха откровено.И аз разбрах защо.Те бяха сухи.Как може всички да са сухи ?!!
С последни капки гордост се добрах до вкъщи придържайки  разкопчаният си сутиен.

Събух сладурските си обувки.Отлепих стелката от крака си.Изхвърлих ги.

А бяха много , ама много, сладурски Crying or Very sad

Трябваше да споделя с някой. Искрени поздравления на тези, които го изчетоха докрай.


Желая ви слънчев ден, без дъжд и бури!


от рибозом и от тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=790984.0;topicrefid=19




Гласувай:
11



1. neznayko - Случка
27.01.2015 11:53
Много добре е описана случката. Образно и живописно. Признавам, че не успях да сдържа смеха си. Лек ден :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031