Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2016 07:37 - БИЗНЕС И ВЪЗХОД НА ТЕХНОЛОГИИТЕ
Автор: djem Категория: Технологии   
Прочетен: 1077 Коментари: 3 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                                                                 


                                    CPU, GPU - “Заедно можем повече”


  Не знам как и защо се сетих за горния девиз, който в реалния живот е мото на една, хм, небезизвестна партия. Истината е, че той звучи добре и е верен, а пък и ми харесва как стои в заглавието. Понеже се интересувам от политика колкото и от есенната миграция на зелените пясъчни червеи*, ще го използвам за моите цели без никакви задръжки.   CPU, GPU - сигурно всички знаят какво е CPU, главния процесор на вашия компютър. Наскоро се появи и термина GPU - Graphics Processing Unit (графичен процесор, процесор за обработка на графика). Понятието е въведено от Nvidia и се отнася до графичния чип на вашата видеокарта. Наистина, съвременните графични карти имат на себе си чип достатъчно мощен за да бъде наречен процесор и предполагам за в бъдеще всички производители на видеокарти ще възприемат това название. В настоящата статия ще се опитам да ви кажа защо все още не можем да имаме идеалната игра със супер звук и графика, интелигентни компютърни противници и реалността на истинския свят, за какво ни е нужен GeForce2 и > 1GHz процесор а също и какви са ролите на CPU и GPU (главни, разбира се :) ).   3D - какво знаем и какво не знаем - не са много приложенията, които могат да натоварят един съвременен компютър толкова колкото някоя от последните 3D игри. Това, което виждаме когато пуснем Quake 3 или примерно някой симулатор - Jane’s USAF, са зашеметяващата графика, красотата на ефектите. Някои игри наблягат предимно на това - бляскави ефекти и графична производителност. В добрата игра обаче има много повече от шарени картинки. В един самолетен симулатор примерно, всеки самолет летящ във виртуалния свят на играта трябва да се държи така както би се държал един истински самолет в реалния свят. Това означава, че физичните параметри като въздушния поток над горните и долни повърхности на крилата се моделира, симулират се радарните системи и съвсем не на последно място доста сметки отиват за AI - колко интелигентни ще са компютърните противници, доколко малка ще е разликата между тях и истински човек - непредсказуемост, тактически замисли, планиране и баланс. Други ефекти, като “collision detection” - определяне дали два самолета не заемат едно и също място (сблъсък) също се изчисляват. В идеалния случай всичко това трябва да става примерно 60 пъти в секунда - всеки път когато нов кадър се появи на екран. Обобщавайки казаното, можем да си представим от гледна точка на компютъра какво представлява една игра - за него това са поредица от задачи за решаване и много от тези задачи трябва да бъдат решени далеч преди да видите хубавите картинки на монитора. Физиката на всеки движещ се обект трябва да бъде изчислена (знаете - ускорения, гравитации, какво ли не - слава богу, че не ми се налага да смятам каквото и да е свързано с физика :) ), дори ако е далеч по проста от това, което би било в истинския свят. Ако в играта има компютърни противници - всички те трябва да “мислят” и действат едновременно и то хх пъти в секунда. Трябва да си заделим ресурс и музика и звуци - качествени и без разминаване между ситуацията в играта и звука свързан с нея - звука от изстрела трябва да се чува веднага, а не след секунда. Всичко това отнема време на процесора - а все още дори не сме споменали графиката.                        Историята на интел процесор


                                         запазена марка

                 image



Intel Corporation (чете се Интел) е базирана в град Санта Клара, щата Калифорния, САЩ мултинационална корпорация, известна най-вече с производството на микропроцесори и специализирани интегрални схеми. Intel е производител на мрежови карти, чипсети за системни платки, компютърни компоненти и други устройства. Intel разработва изследователски проекти във всички области на полупроводниковата промишленост.   Intel е основана през 1968 г. от Гордън Мур (Gordon E. Moore – химик и физик) и Робърт Нойс (Robert Noyce – физик) с рисков капитал, предоставен от Артър Рок. Третият служител в компанията е Андрю Гроув (Andrew Grove – инженер-химик, известен още като Andy Grove), който е начело на компанията през по-голямата част на 80-те и 90-те години на 20-и век. Той е останал в историята като ключовата фигура в Intel. Към края на 90-те години Intel е вече една от най-големите и най-успешните корпорации в света, въпреки че жестоката конкуренция в полупроводниковата индустрия е влошила до известна степен нейната позиция.   Г. Мур и Р. Нойс искали да нарекат новата си компанията Moore-Noyce. Това име обаче не било много подходящо за компания произвеждаща електроника, тъй като нойс по звучене съвпада си друга английска дума – noise (шум), която се асоциира с електрически смущения. Така те решили да нарекат компанията INTegrated ELectronics или Intel за краткост. Intel обаче вече била запазена марка на верига хотели, затова се наложило да откупят правата за това име.   В началото фирмата се ориентира към производството на полупроводникови памети по метода на планарната технология и е водеща в тази област чак до края 70-те години. През 1969 г. започват преговори с японската фирма за производство на (калкулатори) Busicom (известна и с името NCM – Nippon Calculating Machine Corporation) за създаване на набор от интегрални схеми за ново поколение калкулатори. В началото техническото задание изисквало да се разработят 13 различни вида интегрални схеми. По това време обаче Intel няма ресурси за изработката на толкова голям брой нови логически чипове. Тогава Тед Хоф (Ted Hoff – бивш инженер от Станфордския университет), предлага алтернативен вариант. Вместо да се създават отделни специализирани чипове, той предлага да се разработи програмируем чип с общо предназначение, който да бъде програмиран за изпълнение на аритметични операции. В процеса на разработка ръководството на Intel осъзнава стратегическата важност на разработвания чип и започва преговори за промяна на лиценза. Вместо да предоставя изключителните права върху разработените чипове на поръчителя, Intel искала да получи право за производство на нови чипове и продажба на лицензи за други потребители. Компанията Busicom била в затруднено финансово положение и за 60 хиляди долара Intel получила изключителните права върху новия чип. Впоследствие този чип получил номер 4004 и бил наречен микропроцесор.   Изчислителната мощност на процесора Intel 4004 била равна на мощността на компютъра ENIAC и за времето си той предлагал оптимално съотношение цена/производителност, но бил все още недостатъчно мощен за използване в компютри. Скоростта на увеличаване на изчислителната мощност на процесорите обаче била поразителна. Още през 1965 г. Г. Мур забелязал една важна тенденция – всеки нов чип имал около 2 пъти повече транзистори, респективно изчислителна мощност, и всеки такъв чип влизал в производство в рамките на 18 – 24 месеца след предходния. Това е известният Закон на Мур, който е в сила и понастоящем, и дори се използва от специалисти по планиране и прогнозиране. Intel започва да развива микропроцесорната технология и да произвежда все по-мощни чипове. През 1972 г. се появява 8-битовият процесор Intel 8008. През 1974 г. Intel произвежда процесора Intel 8080, който се използва масово в първите персонални компютри. През 1978 г. се появява 16-битовият процесор Intel 8086. Микропроцесорите стават основен продукт на Intel чак в средата на 80-те.   През 1983 г., в началото на ерата на персоналните компютри, печалбите на Intel намаляват под натиска на японските производители на полупроводникова памет. Тогавашният президент на компанията А. Гроув фокусира компанията върху производството на микропроцесори. Ключов елемент от неговия план е тогава смятаната за радикална идея Intel да стане единственият източник на популярния тогава микропроцесор Intel 8086 и неговите следващи версии. Дотогава потребителите не можели да разчитат на един единствен доставчик за производството на сложни интегрални схеми, но Гроув започнал да произвежда процесори в 3 географски отдалечени една от друга фабрики и прекратил лицензните си отношения с конкурентни производители като Zilog и AMD. В резултат от тези действия, Intel станал главният печеливш от бума на пазара на персонални компютри в края на 20-и век. Въпреки огромната значимост на микропроцесора 4004 и неговите наследници 8008 и 8080, те не успели да донесат сериозни приходи за Intel. При завършването на следващия процесор 8086 (както и неговия вариант 8088) през 1978 г. Intel се впуска в мащабна рекламна и маркетингова кампания, наречена операция „Crash“ (в превод мачкане), чиято цел била да се спечелят колкото се може повече клиенти за процесора.
  Една стъпка към победата станало използването на 8088 в дизайна на новосъздадения модел PC на IBM, макар никой на времето да не осъзнавал важността ѝ. IBM представя своя персонален компютър през 1981 г. и той жъне невероятен успех. През 1982 г. Intel произвеждат процесора 80286, който след две години бил използван в компютъра на IBM PC/AT. Циментирането на позицията на Intel като главен доставчик на компоненти за PC индустрията става след като Compaq (която първа започнала производство на т. нар. клонирани PC или IBM/PC съвместими компютри), през 1985 г. предлага система, базирана на процесора 80286, а през 1986 г. произвежда първата система, базирана на процесора 80386. По този начин фирмата изпреварва IBM в областта на персоналните компютри и освен това създава конкурентен пазар за PC съвместими компютри.


БИЗНЕС И ВЪЗХОД НА ТЕХНОЛОГИИТЕ   През 90-те Intel прави много иновации в архитектурата и хардуера на персоналните компютри: шината PCI; шината USB; шината AGP; доминиращата днес архитектура за многопроцесорни сървъри. В областта на софтуера успехите са по-ограничени. Софтуерът за графика и видео изиграва важна роля за развитието на цифровото видео, но тези успехи са временни и впоследствие са омаловажени от конкурентните продукти на Microsoft. Конкурентната борба между Intel и Microsoft е разкрита в материалите на антитръстовия процес срещу Microsoft. Без съмнение, Intel е движещата сила за напредъка в планарната технология. Непрекъснатото намаляване на единичните размери на електронните компоненти, в съответствие със закона на Мур, води до повишаване на ефективността на производствения процес и има за следствие поевтиняване на копонентите. От 2011 г. Intel решават да интегрират графични функции в самия процесор. В голяма част от компютрите на пазара графичната карта е интегрирана в дъното под формата на чип, който консумира повече електричество и отделя топлина. С новото поколение процесори i3, i5, i7 Intel предлага графика и процесор в едно, на доста добра цена. От AMD разбира се вече разработват подобни продукти с леки модификации. За сравнение новите процесори притежават вградена графика с мощност на нова видео карта от ценовия сегмент на 84 $.   Превъзходството на Intel на пазара на x86 съвместими микропроцесори води до множество обвинения в нарушение на антитръстовите закони през годините, включително разследванията от страна на Федералната търговска комисия (FTC) в края на 80-те и през 1999 г., и граждански дела като например искът на DEC от 1997 г. и патентното дело от страна на Intergraph. Доминиращата позиция (по едно време Intel контролира над 85% от пазара на 32-битови микропроцесори за PC), съчетана с грубите правни ходове от страна на Intel (като печално известното дело по патент 338 срещу производителите на персонални компютри), правят компанията привлекателна цел за съдебни процеси, но много малко от тези дела дават някакъв резултат. В момента единственият сериозен конкурент на Intel на пазара на x86 съвместими процесори е Advanced Micro Devices (AMD), с която Intel има съглашение за пълно крос-лицензиране още от 1976 г. (т.е. всеки един от партньорите може да използва патентованите технологии на другия без заплащане). Съществуват и други по-малки конкуренти, като VIA Technologies и Transmeta, които произвеждат процесори с ниска консумация на енергия, предназначени основно за мобилни устройства.     http://www.intel.com/content/www/us/en/homepage.html http://pchelp.cablebg.net



Гласувай:
11


Вълнообразно


1. djem - Здравейте приятели!
25.04.2016 07:57
Информацията, която помествам тук е важна за мен. Надявам се и на вас да ви послужи. Не се интересувам кой как ще гласува:))), само да ви е полезно това, което има тук ще ми стопли сърцето!

Приятна и благотворна седмица ви желая!
цитирай
2. rouzy - AGP
25.04.2016 11:34
Какво е различното между компютрите, които ползваме сега и тези, които се ползваха преди няколко години? Имаме всякакви подобрения - почти няма компютърен компонент, който да не е с пъти по-добър от преди - процесори, дискове, дънни платки… И все пак има нещо, което сега всеки приема за даденост, а преди 3-4 години не можехме и да мечтаем за него. Нещо, което разтреперва сърцето на всеки геймър, без което съвременния компютър ни се струва просто усъвършенствана пишеща машина с екстри - сетихте ли се за какво говоря? За 3D. Едно време се следеше производителността на процесора, е, най-много някой да попита с колко памет си. Сега въпросът е “С каква видеокарта си? Колко кадъра правиш на Quake3?” (Или Unreal, да не засегна нечии чувства).
цитирай
3. rouzy - Като говорим за нови технологии ето ви още една такава
25.04.2016 19:29
Най новия LG G5 предлаган от Виваком за 1380 лв
В Америка е с цена $ 650 / в Англия е 600 паунда. У нас е с цена близо до 650 долара.
Виваком го предлагат с около 200 лв. горница.
The LG G5's modular party pieces are yet to be fully realized, but away from that you've got a supremely solid flagship smartphone - if only the battery was a bit better.
When it comes to price, you're looking at around US $650 (£500, AU$890) SIM-free for the LG G5, which puts it slightly below the Galaxy S7 and iPhone 6S - although they're all pretty much in the same ball park.


Виваком не е много за доверие, затова внимание като купувате от там каквото и да е!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031