Р Е С Т И Т У Ц И  Я Т А


,............. Закона за възстановяване собствеността върху магазини, работилници, складове и ателиета /ДВ, бр. 105/1991 г./, Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти /ДВ, бр. 15/1992 г./, Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /ДВ, бр. 15/1992 г./.
На 21 февруари 1992 г. 36-то Народно събрание на България приема Закон за реституцията, с който се възстановява социалната справедливост по отношение на бившите собственици, нарушена от Народната власт след 9 септември 1944 г.



Реституцията е обратен правен акт на национализацията, т.е. възстановяване на отделни организации, лица или групи на национализирани имущество или средства за производство. Реституцията се отнася най-често до недвижимата собственост, включително върху земята.


След премахването на социалистическия режим в България, 36 Народно събрание приема редица закони, с които се възстановява социалната справедливост по отношение на бившите собственици, нарушена от Народната власт след 9 септември 1944 г. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е първият от тях. Той е приет от Великото народно събрание на 22 февруари 1991 г. и е обнародван в ДВ, бр. 17 от 1 март 1991 г.


ВЪЗТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ


По силата на този закон се възстановява правото на собственост върху земеделски имоти, отнети в периода след 1944 г. Неговото прилагане, както и – в по-малка степен, прилагането на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, обнародван в ДВ, бр. 110 от 25 ноември 1997 г., поражда до края на 90-те години на 20 век, а и няколко години след това, огромно количество поземлени имоти, върху които е възстановено правото на собственост и които не са фигурирали върху актуалните до онзи момент карти и планове на извънселищната територия, а някои от тях – в тези на селищната територия.


                                        Л У С Т Р А Ц И Я !   
                          и защо не се осъществи в България?


Това е въпрос, относим и разрешим от съдебната система. Отговорността се разглежда и като част от началните декомунизационни процеси, които са характерни за промените от началото на 1990 г. в България.


Основният въпрос при решаването на обществената необходимост от справедливост е могат ли кадрите на бившата комунистическа партия, на казионните организации, както и щатните и нещатни сътрудници на репресивния апарат на БКП да заемат ръководни постове?


 Този проблем се решава чрез прилагане на лустрация.


Но,  липсва п о л и т и ч е с к а  воля!


Начални опити за лустрация се прави при правителството на Филип Димитров


Първите опити за въвеждането на частична лустрация са през 1991-1992 г. по време на правителството на Филип Димитров (СДС). Един от тях е приемането на параграф № 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и кредитното дело. Той въвежда забраната в ръководните органи на кредитните институции да бъдат назначавани лица, заемали номенклатурни постове през последните 15 години. През 1992 г. е приет Законът за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия, известен като законът „Панев“ (на името на вносителят му депутатът от СДС Георги Панев). С него е органичен достъпът на номенклатурни кадри на БКП, както и на сътрудници на Държавна сигурност до състава на академичните, факултетните, научните съвети, както и до ръководствата на ВУЗ и ВАК.Законът е отменен от БСП през 1995 г. при управлението на кабинета Виденов (БСП).


Цялостен законопроект за декомунизация е предложен от СДС в последните месеци от съществуването на правителството на Филип Димитров през 1992 г. Срещу него се обявява тогавашният президент Желю Желев (СДС), който е във влошени отношения с правителството  и СДС.  


Законопроектът не е приет и така е пропуснат един от историческите моменти за приложението на законодателство с такъв дух. Държавният глава Желев обяснява позицията си с думите: „Националното помирение и успехът в икономическата реформа са за мен истинската декомунизация“.


Въпросът за прилагането на лустрация става актуален след катастрофалното управление на БСП и кабинета Виденов, довело отново България до тежка икономическа криза. На власт идва мнозинството на Обединените демократични сили през 1997 г. Тогава коалиционният партньор на СДС Народен съюз внася в парламента законопроект за ограничения при заемане на ръководни длъжности в България. Вносителите се мотивират именно с препоръките на Резолюция 1096 на ПАСЕ.


Декомунизацията и в частност лустрацията в страните от бившия социалистически лагер, включително и в България, е насърчавана и от Европа. През 1996 г. Парламентарната асамблея на съвета на Европа (ПАСЕ) приема резолюция 1096 за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи.


ЧАСТИЧНА ЛУСТРАЦИЯ

През ноември 1998 г. е гласуван Закона за радиото и телевизията, в който е въведен лустрационен текст по отношение на изискванията към членове на Съвета за електронни медии, на Управителните съвети на БНТ и БНР. Текстът  гласи:
„Не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии лица, които са били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.”


Въпреки че тази разпоредба е атакувана пред Конституционния съд, той не го отменя и лустрационният текст съществува и към днешна дата.


КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ


През октомври 1998 г. мнозинството на ОДС в парламента гласува промени в Закона за администрацията, с които се забранява на всички, заемали ръководни длъжности в структурите на БКП и администрацията по време на управлението на компартията, да се назначават на управленски постове в държавата за срок от пет години. Под ограничението попадаха и сътрудниците на ДС.
Този лустрационни текстове обаче беше отменен от Конституционния съд.


Тук е мястото да се отбележи, че през 2007 г. комисията по досиетата установи принадлежност на трима конституционни съдии към Държавна сигурност, участвали в решенията.


Това поставя под съмнение мотивацията при тяхното гласуване при такива важни дела и повдига въпроса за конфликта на интереси на тези конституционни съдии-агенти на ДС при взимането на обективно отношение при подобни възлови решения.


Конституционния съд и до днес не е разсеял тези съмнения......


Лустрацията при ГЕРБ


През есента на 2009 г. в 41-то Народно събрание управляващите от ГЕРБ приеха лустрационен тест в правилника на парламента. С него се забранява на сътрудници на бившата Държавна сигурност да са ръководители на парламента, на парламентарни комисии, да участват в международни делегации, както и изобщо да са членове на комисиите по вътрешна сигурност....


 През декември 2009 г. обаче Конституционният съд отмени разпоредбата, като трима от конституционните съдии изразиха особено мнение........Същите тези съдии, които явно са били членове и агенти  на ДС.......


ДИПЛОМАТИТЕ  АГЕНТИ

След скандала със обявяване на решението на комисията по досиетата за дипломатите с агентурно минало, за които се оказа, че близо 50 процента от тях са свързани с ДС и Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА, управляващите от ГЕРБ изразиха позиция за необходимост от промяна в Закона за дипломатическата служба. Една от тях е изискването кандидатите за дипломатическа служба ще трябва да попълват декларация, че са съгласни да бъдат проверявани за връзки с ДС и РУ-ГЩ......


В ЕВРОПА

Показателно е, че страни като Германия и Полша и до днес ползват ефективно принципите на лустрация в държавната си политика.

 А пример, че е по-добре това да се направи късно, отколкото едно общество да продължава се върти с години в кръга на един и същи проблеми, е -   Румъния, която през 2010 г. прие закон за лустрацията.



"изкупителни жертви"
"пречистване"
"лустрация"

РУМЪНЦИТЕ ИЗГЛЕЖДА СА ПО-СМЕЛИ ОТ БЪЛГАРИТЕ
Един от случаите на разследване в Румъния е срещу началник на един от концлагерите от времето на комунизма. Този случай беше представен от председателя на Румънският институт за изследване на престъпленията на комунизма Андрей Мурару по време на международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана през ноември 2013 г. в София от комисията по досиетата...
Румънският институт за изследване на престъпленията на комунизма приветства решението като „голяма крачка напред”, която ще позволи „да бъдат изправени комунистическите палачи пред съдиите”.

„Решението на Конституционния съд ще има основна роля в разследванията на престъпленията, извършени от комунистическия режим”, подчерта председателят на института Андрей Мурару.

РЕЧ НА КАСИМ ДАЛ
В България трябваше да стане това, което се случи във всички други страни от бившия Варшавски договор – да се направи лустрация на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби. Въпреки че много хора ще кажат, че е късно трябва да се отиде към лустрация, само тя ще реши проблема. Това заяви Касим Дал, зам.-председател на Народна партия „Свобода и достойнство” в предаването „Животът и други неща” по БНТ.....

„Тези хора - сътрудниците, са се пропили във всички структури на държавата и затова нямаме държава, а имаме една мафиотска структура, която действа без никакви правила.....

ЗАГЛАВИЯ ОТ ПРЕСАТА ОБАЧЕ, СИ ОСТАНАХА САМО ЗАГЛАВИЯ

Протестиращите поискаха операция "Чисти ръце" срещу кадрите на Държавна сигурност във властта....

НЕКА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ДА ИЗЧИСТИ ВРЕДНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И КОРУМПИРАНИТЕ МАГИСТРАТИ - СЪДИИ ОТ БЪЛГАРСКАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА!