12 изобретения на Първата световна война



Танк.

На 28 юни 1914г, при Сараевския атентат, сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, което става повод за война между Сърбия и Австро-Унгария. За много кратко време във войната се включват съюзниците на двете страни и тя става световна. Над  70 милиона души са мобилизирани в една от най-големите войни в историята. От тях 9 милиона са убити, до голяма степен заради технологичния напредък, довел до разработването на смъртоносни оръжия, но не и на по-ефективна защита и мобилност.

През 1914г „динамичната война“, очаквана от повечето европейски генерали, всъщност се оказала война на окопите. С тежък картечен огън от защитните окопи, нападателите губели хиляди войници още преди да се доберат до другата страна.

Тогава се появило решение под формата на автомобила, който превзел света след 1900г. Задвижвано от малък дизелов или бензинов двигател, возило с тежка броня можело да се изправи без проблем срещу огнестрелните оръжия. Прибавете няколко сериозни оръдия и заменете гумите с бронирани вериги за трудния терен и получавате танк.

Първият танк, British Mark 1, е конструиран през 1915г и за първи път влиза в бой в битката при Сома през септември 1916г. Французите не закъснели и скоро изкарали Renault FT, който установил класическия вид на танка (с оръдейната кула отгоре). Въпреки по-късните им подвизи в танковите сражения през Втората световна война, германците не са имали голямо производство на танкове през ПСВ, макар да са произвели 21 танка модел A7V.


Огнехвъргачка

Макар византийците и китайците да са използвали оръжия, изстрелващи огън още през средновековието, първият дизайн на модерната огнехвъргачка е представен на германската армия от Ричард Фийдлър през 1901г. Огнехвъргачката е изпробвана от германците за първи път през 1911г. Истинският й потенциал обаче е открит по време на битките в окопите.

След масирани нападения на вражеските линии, не било необичайно врагът да се окопава в бункери и дупки край окопите. За разлика от гранатите, огнехвъргачките „неутрализирали“ (изгаряли живи) вражеските войници в тези тесни пространства, без да нанасят структурни повреди. Огнехвъргачката е използвана от немските части край Вердун през февруари 1915г.

Отровен газ

По време на Великата война, отровният газ е използван и от двете страни с ужасяващи (или не съвсем) резултати. Германците са първите, които използват в по-голям мащаб химическо оръжие, обгазявайки руските позиции на 31 януари 1915г, по време на Битката край Болимов, но ниските температури замразили газа в снарядите.

Първото успешно използване на химическо оръжие е на 22 април 1915г, край Ипер, когато германците обстрелват френските колониални войски с цилиндри, пълни с хлор. Французите избягали, но типично за Първата световна война, това не довело до решаващ резултат: германците не успели да ги последват достатъчно бързо, газът се разсеял и съюзническите сили възстановили защитата си.

Разбира се не минало много време, преди и Съюзниците да използват отровен газ. През войната и двете страни използвали най-различни газове, опитвайки се да победят противогазите (друго ново изобретение). Така крайният резултат бил огромно страдание и почти никаква промяна в стратегическата ситуация.

Трасиращите куршуми

Нощният бой по време на Великата война бил особено непродуктивен, защото никой не виждал къде стреля. Това обаче се променило, когато британците изобретили трасиращите куршуми – те изпускат малки количества запалим материал, който оставя фосфоресцираща следа. Първият опит, през 1915г, не бил толкова сполучлив, тъй като следата била „непостоянна“ и ограничена до 100 метра. Вторият модел, разработен година по-късно, оставял постоянна, ярка следа в зелено-бял цвят. Той бил изключително популярен поради неочакван страничен ефект: запалимия агент можел да запалва водород, което направило трасиращите куршуми идеалното средство срещу германските цепелини.

Прекъсвачите

Когато започва Първата световна война, самолети имало само от десет години. Макар да имали очевиден военен потенциал, като въздушна платформа за бомби и картечници, не било ясно как точно да се стреля от самолета, тъй като въртящата се перка пречела. При първия опит, американската армия монтирала картечница за самолета (сочеща към земята) с кожен ремък, която била оперирана от седящия зад пилота. Това не бил добър вариант за въздушна битка и се оказал неудобен, защото изисквало двама души. Друг вариант бил монтирането на картечницата над пилота, така че куршумите да минават над перката, но така прицелването било трудно.

След като швейцарският инженер Франц Шнайдер патентовал идеята си за прекъсвач през 1913г, завършена версия е представена от холандеца Антъни Фокер, чиито „синхронник“ позволявал картечницата да стреля през въртящата се перка. Немците въвели изобретението на Фокер през май 1915г, а Съюзниците скоро произвели собствени версии. Шнайдер по-късно съди Фокер за нарушаване на патента му.


Въздушен контрол

През първите дни на самолетите, щом пилотът излети, той бил изолиран от наземния свят и не можел да получава никаква информация, освен очевидните сигнали, давани с помощта на флагове или лампи. Това се променило благодарение на американската армия, която инсталирала първите радиостанции на самолети по време на Великата война (но преди САЩ да се включат в нея).

Разработката започнала през 1915г в Сан Диего и до 1916г техниците можели да изпращат радиотелеграма на разстояние 200км. Радиосъобщения били обменяни също между самолетите в полет. Накрая, през 1917г, за първи път човешки глас е предаден по радио от самолет в полет до оператор на земята.

Дълбочинните бомби

Немските подводници са потопили милиони тонове товари и са убили десетки хиляди моряци и цивилни от страната на Съюзниците, принуждавайки ги да измислят начин да се противопоставят на подводните машини. Решението били дълбочинните бомби – подводни бомби, които можели да се мятат от палубата на кораб с помощта на катапулт или спускани директно във водата.

Дълбочинните бомби били нагласяни да се взривяват на определена дълбочина чрез хидростатичен спусък, измерващ водното налягане. След като идеята била разгледана през 1913г, първата действаща дълбочинна бомба, Type D, е произведена през януари 1916г. Първата германска подводница, потопена от дълбочинна бомба, е U-68, унищожена на 22 март 1916г.

Хидрофон

Разбира се щяло да бъде много по-лесно, ако можели да откриват къде се намират подводниците, използвайки звукови вълни. Това изисквало микрофон, който да работи под водата – хидрофон. Първият такъв е изобретен през 1914г от Реджиналд Фесенден, канадски изобретател, който започнал да работи върху идеята като начин да локализира айсберги след потъването на Титаник. Ползата от уреда обаче била ограничена, защото не можел да каже в каква посока се движи подводния обект, а само разстоянието до него.

Хидрофонът бил допълнително подобрен от французина Пол Ланжвен и руснака Константин Чиловски, които изобретели ултразвуковия измервателен преобразувател, разчитащ на електрическия заряд в някои минерали: тънък слой кварц между две метални плочи реагира на леки промени във водното налягане от звуковите вълни, което позволява определянето на разстоянието и посоката на подводния обект. Хидрофонът уловил първата си подводница през април 1916г. По-късна версия, усъвършенствана от американците, можела да засича подводници на 35км разстояние.


Самолетоносач

За първи път самолет е излетял от движещ се кораб през май 1912г, когато командир Чарлз Румни Самсън излетял с биплан S.27 от рампа на палубата на кораб Хиберния. Хиберния обаче не бил истински самолетоносач, тъй като самолетите не можели да кацат на палубата му; те трябвало да се приземяват във водата и след това да бъдат изтегляни на борда, което значително забавяло целия процес.

Първият истински самолетоносач бил Фюриъс. Той започнал живота си като 240-метров боен крайцер, снабден с две масивни 18-инчови оръдия, които британците скоро осъзнали, че били толкова големи, че можели да унищожат кораба. Търсейки за какво друго да използват кораба, те построили дълга платформа, която служила като писта за излитане и кацане на самолети.
За да се освободи повече място, самолетите били съхранявани в хангари под пистата, както е и в модерните самолетоносачи. Командир Едуард Дънинг станал първият човек, успял да приземи самолет върху движещ се кораб на 2 август 1917г.


Безпилотните самолети

Първият безпилотен самолет е разработен за американския флот през 1916 и 1917г от двама изобретатели, Елмър Спери и Питър Хюит, които първоначално го проектирали като въздушна бомба – прототип на крилатата ракета. С дължина 5.6м и мотор с 12 конски сили, автоматичният самолет тежал 80кг и бил стабилизиран и насочван с помощта на жироскоп и барометър за определяне на височината.

Първият безпилотен полет в историята се провел на 6 март 1918г в Лонг Айлънд. Самолетът обаче летял твърде неточно, за да бъде използван срещу кораби по време на войната. Работата по проекта продължила още няколко години след войната и били правени опити за интегрирането на радио управление, но през 1925г военните изгубили интерес.


Мобилен ренген (пътуваща болница)

Милиони войници били ранявани на бойното поле, така че очевидно имало голяма нужда от новото чудо на медицината – рентгеновия апарат. Но той бил голяма машина, която заемала много място и била прекалено деликатна, за да се мести.

Тук на помощ дошла Мария Кюри, която започнала да работи по мобилни рентгенови станции за французите, веднага след началото на войната. До октомври 1914г, тя инсталирала рентгенови машини в няколко коли и малки камиони, които обикаляли по-малките медицински станции на фронта. До края на войната имало 18 от тези „рентгенови коли“.

Афроамериканският изобретател Фредерик Джоунс разработил дори по-малка портативна рентгенова машина през 1919г (освен хладилника, климатика и бензиновата косачка).


Дамската превръзка

Още от Древен Египет, жените традиционно импровизирали с всякакво бельо за еднократна или многократна употреба по време на месечния си цикъл. Но модерната дамска превръзка, каквато я познаваме, е станала възможна благодарение на новите целулозни превръзки, изобретени през Първата световна война. Не минало много време, преди френските медицински сестри да открият, че тези превръзки са много по-ефективни от предшествениците си.

Британските и американските медсестри започнали да ги използват, а корпоративна Америка не изостанала: През 1920г. Kimberly-Clark представят първата комерсиална дамска превръзка, Kotex. Началото обаче било трудно за дамската превръзка, защото никой не искал да рекламира подобен продукт. Едва през 1926г. Montgomery Ward преминава бариерата, включвайки Kotex в популярния си каталог.

източник:
"Искам да знам"

Всъщност "бойни отровни вещества" са ползвани хиляди години преди новата ера и това не е шега. В по-ново време Томас Кокрейн предлага подобни варианти на вода при Севастопол и са ползвани в различни вариации. Разбуира се, ти си права , че масово, на тактическо и дори на оперативно ниво са ползвани от германците през ПСВ.

мНОГО ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИА

Благодаря за информацията. Не знаех доста от подробностите. Поздрав!

за коментарите.
Никога не е късно да научиш нещо,което не си знаел преди.