Сингулярност и Възходът на роботите
 

                             


                                                     Малко история


 В средата на 1958г. Джак Килби бил само на 25 години и отскоро работел като инженер в компанията Тексас Инструментс, затова нямал право на лятна отпуска. Той прекарал лятото си работейки по проблем наречен “тиранията на числата”, който тормозел компютърните инженери по това време. Проблемът се състоял в това, че учените не можели да увеличат производителността на дизайните си поради големия брой компоненти, от които се състояли и трудоемкия процес по сглобяването им.

Килби търсил по-компактен начин за това и използвал германиева пластинка, върху която монтирал всички компоненти. На следващата година компанията представя първата в света интегрална схема. Няколко месеца след Килби, друг американец, Робърт Нойс, изобретява подобна схема и след няколко години заедно с Гордън Мур основава компанията Intel.

13 години след изобретяването на интегралната схема, американската компютърна компания Intel представя на света първия микропроцесор – номер 4004. Оказва се, че до появата му се стига след преговори между Intel и японската компания за производството на калкулатори Busicom.

Поради невъзможността на новооткритата компания да покрие нуждите от по-голям брой различни чипове, те разработили универсален чип, който да бъде програмиран за изпълняване на различни операции. Понеже поръчката била външна, американците поискали изключителни права върху чиповете, които произвеждали за Япония и поради финансовото положение, в което се намирала Busicom тогава, закупили новия чип от тях за 60 000 долара.

                                          Законът на Мур

Съоснователят на компютърния гигант Intel, Робърт Мур още през 1965г. забелязал нещо много интересно. В течение на 8 години той наблюдавал как броят компоненти в една интегрална схема се удвоявали всяка година и базирайки се на това дал прогноза, че тенденцията ще продължи поне още десетина години. От там идва и Законът на Мур, който се отнася до непрекъснатото усъвършенстване на производството на интегрални схеми. За негова изненада обаче, това явление не траело 10 години, а повече от половин век, та чак до днес, като прогнозите са да продължи до 2020г.

                                    Еволюцията на компютрите

Всички сме чували за Джон Атанасов – изобретателят на първия електронен цифров компютър в света. Една нощ през 1937г. той бил обсебен от идеята за създаването на такъв компютър и в един крайпътен бар в Илинойс след няколко бърбъна се почувствал уверен в идеите си. С помощта на студента по електроинженерство Клифърд Бери и заем от 650 долара, той създава компютъра ABC (Atanasoff-Berry Computer). За съжаление през 1941г. започва Втората световна война и Атанасов прекъсва работата си и не успява да патентова изобретението си.

ABC тежал 320кг. и се състоял от над 300 електронни лампи, 1.6км кабели и бил с размерите на голямо бюро. Машината имала достатъчно изчислителна мощ за решаването на сложни алгебрични уравнения – днес това го правят и обикновените калкулатори. От тогава насам компютрите се усъвършенстват с все по-бързи темпове, а с тях се увеличават способностите и сложността на изкуствения интелект.

През 1951г. Марвин Мински и Дийн Едмъндс създават първата изкуствена невронна мрежа, която насочва дигитален плъх през лабиринт. Четири години по-късно програмистите Алън Нюел, Хърбърт Саймън и Дж. К. Шоу създават първата програма с изкуствен интелект, подражаваща човешката способност за решаване на различни проблеми. След тях Артър Самюел написва първия компютърен шах, който за отрицателно време успява да се научи как да победи създателя си. Последните 60 години са изпълнени с много такива имена, които допринасят изключително за развитието на технологии, които днес приемаме за даденост.


    В Америка (и двете Америки) роботизирането в заводии фабрики датира от 19 век.
и началото на 20 век вече повече от 50% работодателите внедряват роботите в производството. оттогава до сега индустрията е почти роботизирана.

                                                     Роботът

Като много други неща в историята, и терминът “робот” за първи път се използва в научната фантастика. Чешкият писател Карел Чапек е първият, който говори за роботи в пиесата си “R.U.R.” от 1920г. Там той разказва за изкуствени хора, наподобяващи андроиди, които постепенно започват да променят поведението си и придобиват емоции и чувства. Те се усъвършенстват до такава степен, че стават неразличими от хората.


Идеята за автоматизирани машини, наподобяващи животни и хора не е никак нова и присъства още при древните цивилизации. Най-ранните данни за подобни изобретения включват изкуствените гълъби на Архит, птиците на Мо Дзъ и Лу Бан, автоматизираната пиеса на Херон и много други. Те обаче били повее като играчки и на хиляди години от истинските интелигентни роботи.

През вековете много учени и изобретатели се захласвали по идеята за автоматизирани машини, като самият Леонардо да Винчи прави няколко детайлни скици на средновековни роботи. Няколко века по-късно човечеството преживява две световни войни, които допринасят за появата и развитието на много нови технологии. Първите роботи, демонстриращи комплексно поведение са дело на Уилям Грей Уолтър от Бристол, който през 1948 и 1949г. създава Елмър и Елзи – те усещали светлината и можели да си взаимодействат с чужди обекти.

Истинският модерен робот обаче е представен 5 години по-късно. Изобретателят Джордж Девол и инженерът Джоузеф Енгелбергер се виждат на по питие през 1956г. и обсъждат надълго и нашироко труда на Айзък Азимов. Именно писателят въвежда термини като “роботика” и “позитронен”, както и “Трите закона на роботиката”.


                                                Сингулярност

Произхождайки от Закона на Мур, през 90-те години американският автор и учен Рей Курцвейл публикува няколко известни труда, в които говори за ерата на интелигентните машини. Изучавайки подобренията в компютърния шах, той успява да предрече, че до 1998г. компютърът ще може да победи най-добрия играч. През Май 1997г. шампионът Гари Каспаров е победен от компютъра Deep Blue. Курцвейл е убеден и в разрастването на Интернет, който по онова време е използван от едва 2.6 милиона души. Може би най-интересните му размисли обаче засягат бъдещето на хората и машините.

Така наречената сингулярност описва предстоящ момент, когато изкуственият интелект ще надмине човешкия. Това обаче не означава просто по-умни машини. От последвалите събития ще зависи съдбата на човешката раса.

Сингулярност е термин, който за първи път е използван от научнофантастичния автор Върнър Виндж през 1983г. Той пише:
[quote]Скоро ще създадем интелект, по-висш от нашия. Когато това се случи, човешката история ще достигне точка на сингулярност – интелектуален преход, неизбежен като центъра на черна дупка, когато светът ще премине отвъд нашите разбирания.[/quote]

Идеята е, че когато успеем да създадем по-умни от нас машини, това би означавало, че те ще могат да се подобряват, създавайки дори по-интелигентни версии на себе си. Тогава експоненциалният растеж на изкуствения интелект ще следва Законът на Мур и човечеството ще навлезе в ера на технологично развитие, което е извън всички представи.


Сингулярността се отнася не толкова за развитието на свръхинтелект, макар това да е в основата на идеята, колкото до момента, в който ще сме неспособни да предвидим какво следва. Представете си, как би се почувствал един първобитен човек в нашето време. Той няма да има никаква представа как би изглеждал света след десет години. По същия начин и машините ще са способни да създават неща, които са извън въображението ни.

Единственото, което можем да предвидим е, че растежът би продължил с невиждани темпове. Щом компютрите надвият човешкия мозък и придобият самосъзнание, те ще започнат да подобряват интелекта си и ще извършват мисловни процеси стотици и хиляди пъти по-бързо от нас. Учените спорят по въпроса дали това развитие има граница, но дори и да е така, машините ще бъдат толкова интелигентни, че ще извършват една година човешка мисловна дейност за секунди. Тогава не е толкова трудно са си представим, че една програма ще е способна да се самоусъвършенства стигайки до безброй заключения и възможни изходи.............


                                Колко близо е сингулярността?

Истинският въпрос е дали подобно нещо ще се случи наистина. Само защото някои прогнозират така, това не означава, че са прави. Дебати се водят постоянно, като има много противници и поддръжници на теорията за технологична сингулярност. Основните аргументи срещу нея са, че всъщност не се наблюдава по-голям технологичен напредък и развитие през последните години – дори обратното.

За това говори Джонатан Хюбнър – физик от Центъра за въздушна отбрана към Пентагона в Чайна Лейк, Калифорния. Той изучавал броят на значими открития на глава от населението. Използвайки за източник книгата “История на науката и технологиите”, Хюбнър стигнал до заключението, че пикът на изобретенията е бил през 1873г. и от тогава насам технологичното развитие се забавя.

Стойността, която Хюбнър определя за настоящето е 7 значими технологични открития на милиард човека за година – също както е било през 17-и век. Така до 2024г. се очаква скоростта на технологичното ни развитие да е същата като през 9-и век.

Джонатан предлага две възможни обяснения: икономиката и размерът на човешкия мозък. Или не си струва инвестирането в иновации, които няма да имат добра печалба, или вече сме научили почти всичко, което можем да научим и откриването на нови неща става значително по-трудно......


                ИЗМАМА ли е сингулярността и докъде води тя?


Във всеки случай идеята за сингулярност е увлекателна и макар да предполага някои доста лоши изходи за нас, също така ни вкарва в работилницата на Създателя, където всичко е възможно....до доказването на противното.




из:"Роботика"  

Произхождайки от Закона на Мур, през 90-те години американският автор и учен Рей Курцвейл публикува няколко известни труда, в които говори за ерата на интелигентните машини. Изучавайки подобренията в компютърния шах, той успява да предрече, че до 1998г. компютърът ще може да победи най-добрия играч. През Май 1997г. шампионът Гари Каспаров е победен от компютъра Deep Blue. Курцвейл е убеден и в разрастването на Интернет, който по онова време е използван от едва 2.6 милиона души. Може би най-интересните му размисли обаче засягат бъдещето на хората и машините.
----------------------------------
Обикновенно писателите - фантасти улучват бъдещите събития,но винаги се допитват до науката и физическите закони на вероятността.
За случая с Касперски, математик изчислил че вероятността компютър да успее над човешкия мозък е едва 10%... което означава че в случая има някаква измама.