ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Право на гласуване
Чл. 4. (1) Право да гласуват на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума.
(2) Право да гласуват на местен референдум и на общо събрание на населението имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответните община, район, кметство, населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума.

Финансово осигуряване
Чл. 5. (1) Финансовите средства за произвеждане на национален референдум се осигуряват от държавния бюджет, а за произвеждане на местен референдум - от съответния общински бюджет.
(2) Гражданската инициатива в частта на организиране на подписка се финансира от граждани и юридически лица.
(3) Всички документи по този закон се освобождават от държавни и местни такси.


Съдебен контрол
Чл. 6. (1) Споровете за конституционност на решението на Народното събрание за произвеждане на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане.
(2) Споровете за законосъобразността на резултатите от национален референдум се решават от Върховния административен съд, а за законността на местен референдум и за неговите резултати - от съответния административен съд.

Предмет
Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
(2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:
1. от компетентността на Великото Народно събрание;
2. по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, чл. 91, 91а, чл. 103, ал. 2, чл. 130, ал. 3, чл. 132а и чл. 147, ал. 1 от Конституцията;
3. за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски;
4. на държавния бюджет;
5. на правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание.
(3) Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област.
(4) Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.
(5) При произвеждането на национален референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.
(6) Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. Народното събрание приема акт, когато това е необходимо за изпълнение на решението.
(7) Ако в срок до три месеца след обявяване на резултата от референдума Народното събрание не приведе свой акт в съответствие с изразената от гласоподавателите воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума.

Аман от политически манипулации, стане ли въпрос за национални интереси - политиците,независимо дали са компетентни или не, се намесват и само пречат,вместо да помагат на народа си.

Ето и причината заради която се намесвам:

Референдумът

БСП предлага референдум и НС се съгласи,но

БСП като партия няма правото да иска референдум,тазе партия не е и не преставлява Инициативния комитет на българите с избирателни права ( чл.10 - ал 5) и никога не е била!
.
По право :
Предложение за произвеждане на национален референдум
Чл. 10. (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:
1. не по-малко от една пета от народните представители;
2. Президента на Републиката;
3. Министерския съвет;
4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.


(2) Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4.
(3) Председателят на Народното събрание организира създаването и воденето на публичен регистър, в който се вписват предложенията за произвеждане на национален референдум и инициативните комитети по ал. 1, т. 5, по ал. 2 и по чл. 11, ал. 2.
(4) В предложението за национален референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите отговарят с "да" или "не". Въпросите се изписват на общоупотребим български език, кратко, точно и ясно.

Освен това:

право на национален референдум имат:
- Предложение за произвеждане на национален референдум от общинските съвети
- Предложение за произвеждане на национален референдум от граждани


Още нещо:

Лидерът на социалистите да седне и да прочете правата си,защото няма право да иска от ЦИК да елиминира когото и да е ( в случая се отнася за ГЕРБ) когато се произвеждат избори или референдуми.

Информационно-разяснителна кампания.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) За провеждане на информационно-разяснителна кампания се прилага съответно Изборният кодекс, като се гарантират еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума.

(2) Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса или въпросите на референдума. Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпроса или въпросите на референдума.

(3) Информационно-разяснителната кампания започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него.

1. акад. Стефан Воденичаров – директор на Института по металознание, съоръжения и технологии при БАН, избран за Председател на БАН на 3 декември 2012 г. – Председател на Инициативния комитет;
2. Сергей Станишев – председател на БСП и депутат;
3. Янаки Стоилов – зам.-председател на БСП и депутат;
4. Румен Овчаров – председател на Софийската организация на БСП, депутат, бивш министър на икономиката и енергетиката;
5. Иван Генов – бивш ръководител на АЕЦ „Козлодуй”, депутат от БСП в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание;
6. Проф. Велко Вълканов – бивш кандидат за президент на левицата, бивш депутат от левицата; научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН, почетен председател на Българският антифашистки съюз от 2003 г.;
7. Петър Дулев – четвърти мандат кмет на община Белене от БСП;
8. Акад. Петър Кендеров – бивш осведомител и секретен сътрудник на ДС - 6 управление, 1-во ГУ, псевдоними: Симеон, Кадмий, регистриран на 31.12.1971 г., регистриран в 1-во ГУ на 25.05.1977 г. - обявен с Решение № 230/16.06.2011 г. на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – ВАК; Цялата му научна кариера е свързана с работа в Института по математика към БАН,
9. Чл.-кор. Димитър Бучков – бивш ректор на ВМИ, бивш зам.-министър на образованието и културата преди 1990 г.;
10. Акад. Георги Марков – директор на Института по история към БАН, бивш секретен сътрудник на 1-во ГУ на ДС, псевдоним Роман, регистриран на 30.04.1981 г. – обявен с Решение № 230/16.06.2011 г. на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ – ВАК, Решение № 110/9.12.2010 г. на Комисията – БАН; и с Решение № 105/9.12.2009 г. на Комисията – печатни издания;
11. Проф. Венцислав Кисьов – актьор; бивш директор на театър „Сълза и смях”;
12. Акад. Васил Сгурев – директор на Института по информационни технологии към БАН, председател на Управителния съвет на Федерацията на научно-техническите съюзи в България;
13. Акад. Ангел Гълъбов – председетел на Българското микробиологично дружество, Зам.-председател на Българската национална академия по медицина, вирусолог;
14. Йордан Костадинов – бивш ръководител на АЕЦ „Козлодуй”, бивш депутат от НДСВ;
15. Станислав Георгиев – изпълнителен секретар на Български атомен форум.
Инициативният комитет се представлява от неговия Председател и от други упълномощени от него лица.

ИЗКРИВЕНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИТЕ - СЕ ИЗМЕРВА В ТОВА ЧЕ, В КОМИСИИТЕ УЧАВСТВАТ ПАРТИЙЦИ.

По закон в комисиите НЕ ТРЯБВА да учавстват партийци нито членове на ДС.

В горе изброените членове повечето са били агенти на ДС.

Ето и мнението на други заинтересовани:

" Видно от състава на Инициативния комитет, става въпрос преди всичко за партийна инициатива на БСП, обвързана с бившите научна номенклатура и Държавна сигурност, а не за чисто гражданска подписка. Тази инициатива има преди всичко тактически характер – да мобилизира политически структурите на БСП една година преди парламентарните избори".

референдума си е законен!!!! не се изказвайте за неща които не разбирате.
Ако се провали референдума, загива и държавата...