Българската сватба


В МИНАЛОТО:
В миналото всеки български празник или значимо събитие е съпровождано с богата обредност. Някои от традициите са се запазили и до днес в чистия си вид, други са леко изменени, а трети са заличени от модерния начин на живот.

Сватбата в българската традиционност е един от празниците обвързани с много специфични обреди по годежа, подготовката за сватбата, самата венчавка и времето след нея.



В цяла България подготовката и празнуването на сватбата протича по сходен начин, но се повлиява и от обредността на дадения регион.
Копривщица е била място със силна патриархална традиция, стремеж към запазване на висок морал и почтеност. За това и сватбите обреди са строго подчинени на уважението към родителите, „чистотата” на младоженците и запазването и продължението на рода.



Родителите са тези, които уреждат годежа.
При момчетата майката има водеща роля в избирането на подходяща жена.

Момичетата трябва да се подчинят на избора на родителите си. Някои момичета приставали против волята на родителите си, си създавали лошо име.

Подобни сватби се правели на бързо, без показност и без цялата обредност характерна за венчавките по онова време.
За момковите майки било важно момичето да е от добро семейство, да е работна, да се знае с добро име в града.

ТЪРЖЕСТВАТА:
Тържествата по сватбата и годежа траели по 3-4 дни като за всеки от тях се изпълняват конкретни ритуали. 

 В един ден се пресява обредно брашно, правят специални питки и кравайчета.

В друг се канят гостите, сплита се косата на булката, изнася се чеиза, разменят се дарове.

Всички обичаи спазват строг ред и смислово олицетворяват отделянето на момичето от дома, от майка и баща и влизането й в новия дом.
Всичко това става показно и носи много символика.



Чеиза и даровете се подреждат в каруца, така че да се виждат от далече; придвижването по пътя от едната къща към другата винаги става по линията на осморка – не трябва да има връщане по един и същи път, за да не е на „повтория”, в китките задължително трябва да има червен карамфил – символ на любовта и мъжкото начало и здравец символ на дълголетие и здраве; пред младото семейство се хвърля ечемик и дребни монети за здраве и берекет, а децата докато ги събират се търкалят, за да се „търкалят” и много деца в новото семейство.
Това е една малка част от разнообразието на обичаи и вярвания съпътстващи годежа и сватбата в миналото.
Част от тях са запазени и днес макар в модерното ни време и разбирания повечето от старите традиции да са променени или заличени.


СЪБИТИЕТО:

С наблжаването на дългоочакваното събитие младоженците и роднините им започват да си задават въпроси:
1. Какво трябва да правим в деня на тържеството?
2. От къде да тръгнем?
3. Какво да носим?
4. Какъв ще е сценария в ресторанта?

Традициите са онова, което променя сватбения ден и го превръща в по-различен и по-вълнуващ от всеки друг ден или обикновен купон.
При празнуване на български сватби.

Пръв тръгва младоженецът от дома си с най-близките роднини, приятели и бъклица с ракия украсена със здравец и отива да вземе кумовете си.
При кумовете се играе кумско хоро, хапва се и се пийва.
След това цялата сватба, заедно с булчинския букет, взет предварително от кумата, тръгва към булката.

На вратата на дома на булката ги чакат сватовете, които не пускат роднините на младоженеца, докато не си платят или не
"завладеят" дома на булката.
В същото време булката, облечена и готова, е скрита в стая заедно с близки неомъжени приятелки, които затискат вратата.
Младоженецът трябва да си намери булката и тогава приятелките подават през леко отворената врата обувката й и казват, че й е голяма.
Младоженецът започва да пълни обувката с пари, докато му кажат, че вече й е по мярка.
След това влиза в стаята заедно с кумовете и обува обувката на бъдещата си съпруга.
Кумата дава букета на булката и се снимат.

Следващият ритуал в дома на булката е закичването на цвете /естествено или изкуствено/ на най-близките роднини /майки, бащи, братя, сестри/ от булката.
Останалите гости ги закичват шаферките.

После всички хапват и си казват наздраве.

Бащата на булката я извежда от дома.
Майка й сипва чаша вода пред тях и бащата я предава на кума, който е отговорен за нея до ритуалната зала или църквата.

КАТОЛИЧЕСКИ РИТУАЛИ:

Напоследък навлязоха и два католически ритуала:
1. хвърляне на букет и
2. жартиер.

Събират се съответно момите или ергените.
Булката хвърля със затворени очи букета, а младоженеца сваля и хвърля жартиера и който ги хване ще е бъдеща булка или младоженец.

Последният ритуал е разбира се е рязането на сватбената торта, от която си хапват всички за десерт, за да е сладък живота на младите.

Това са основните ритуали, които се изпълняват на повечето сватбени тържества.
В различни краища на България съществуват и много други.

Например хоро за определяне пола на първата рожба.
Всички знаем, че традициите не са вече абсолютно задължителни.

Но, ако помислим, те са онова, което дава духа на сватбеното тържество.


източници:
http://svatba-bg.net/Savremennata-balgarska-svatba-i-traditziite.html
http://www.koprivshtitza.com/news/svatba.
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=11587&mode=linear
http://www.bocreations.com/index.php?option=com_content&view=article&id=87&lang=bg

С годините, животът се променя. Затова и традициите, вече не са, това което бяха. Нищо чудно след време и ние хората да се променим до неузнаваемост.
-----
Поздрави за постинга. Чудесен е!

[quote=dalida]С годините, животът се променя. Затова и традициите, вече не са, това което бяха. Нищо чудно след време и ние хората да се променим до неузнаваемост.

Поздрав и от мен за хубавия постинг!

-------------------