Блогът на budha2 :: Шарл дьо Гол и златния резерв на САЩ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.08.2016 11:52 - Шарл дьо Гол и златния резерв на САЩ

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1483 Коментари: 0 Гласове:

Предистория

1917: Германското предложение за мир накарало Ротшилдите да побързат с включването на САЩ във войната. На 6 април 1917 САЩ обявява война на Германия. Четири дни по-рано президента Уилсън прави обръщение и към двете камари на Конгреса и ги приканва да обявят война на Германия. Конгреса всъщност обявява война на Германия единствено, защото президента го е уведомил, че в нарушение на международното законодателство германска подводница е потопила в Ламанша кораба „Съсекс”, а заедно с него са загинали и американски граждани на борда му. Пропагандната машина на Ротшилд използва това за да настрои обществото и то заслепено от жажда за мъст бързо става готово за война. Оказва се обаче, че корабът „Съсекс” заради, който избухва войната не бил потопен и следователно американски граждани не са загинали на борда му. Ето какво пише британския политик от това време Франсис Нелсън в книгата си „Създатели на война”:

„Удроу Уилсън в отчаянието си да намери претекст да влезе във войната, го намери най-после в „потъването” на Съсекс в Суетският канал. Някой измисли лъжата, че американци са загинали на борда му. С това оправдание той отиде пред конгреса за да обяви война. По-късно, военноморският флот откри, че „Съсекс” не е бил потопен, и че никой не е загинал.”

Франсис Нелсън

След като Ротшилд спазват обещанието си и вкарват САЩ във войната, те настояват за гаранции от страната на британското правителство, че ще спазят своята част от уговорката. Британския външен министър Артър Джеймс Бауфур, поради тази причина пише писмо до лорд Уолтър Ротшилд, останало известно като „Декларацията Бауфур”.

Външно министерство

2 ноември 1917,

Скъпи лорд Ротшилд,

Имам голямото удоволствие да ви предам от името на правителството на Негово величество, следната декларация на симпатия с еврейските ционистките аспирации, които бяха представени и одобрени от Кабинета.

Правителството на Негово величество гледа благосклонно на създаването в Палестина национален дон на еврейския народ и ще използва всички усилия за да улесни постигането на тази цел, трябва да бъде напълно ясно, че не трябва да се прави нищо което да навреди на гражданското общество и религиозните права на другите етнически общности в Палестина, или правата и политическите статуси използвани от евреи в други страни.

Ще ви бъда благодарен ако тази декларация стане достояние на Ционистката Федерация.

Искрено ваш,

Артър Джеймс Балфур

Отмъщението на Ротшилд спрямо руската монархия се осъществило на 2 март чрез болшевиките, които били създадени и ръководени от тях. Така те най-сетне успели да отмъстят за това, че цар Александър I опропасти плановете им при първият ционистки конгрес през 1815 г. във Виена.

Много важно за тях било всички членове на кралското семейство да бъдат избити включително и жените и децата, защото такава била заканата на Натан Майер Ротшилд през 1815 г. По този начин те отправили послание какво ще очаква всеки който им провали плановете.

1919: Януари са убити агентите на Ротшилд – Роза Люксембург и Карл Либкнехт, при опит за държавен преврат в Германия.

По време на Версайската мирна конференция, на която трябвало да се уточнят параметрите по мирният договор с Германия присъствала делегация от 117 ционисти водени от Бернард Барух, пристигнала във връзка със сделката за Палестина. В този момент на германците им станало ясно как, и защо САЩ е влязла във войната.

Уинстън Чърчил и Бернард Барух (и двамата са били ционисти)

Германският едикт за еманципация от 1822 г. е давал на евреите всички граждански права, които са давани и на германците. Също така тя е единствената страна в Европа, която приема евреите участвали в първия опит за свалянето на руската монархия през 1905 г. В отговор на тази толерантност евреите им забиват нож в гърба без дори да се замислят. Интересен е факта, че домакин на Версайската конференция е лорд Едмонд де Ротшилд.

Версайската мирна конференция е използвана още от Ротшилдите за да създадат световно правителство под претекст да се спрат войните (които в повечето случай те създават бел. ав.). То се казваше „Общество на народите” но за щастие не просъществува много дълго. Звучи ли ви познато -> Общество на народите = Отворено общество?

На 29 март вестник Таймс (контролиран от Илюминати днес) пише следното относно болшевишкият преврат в Русия :

„Една от куриозните страни на болшевишкото движение е високия процент на чужденци сред лидерите му. От двадесет или тридесет комисари или лидери, които представляват ядрото на болшевишкото движение, не по-малко от 75% са евреи.”

Болшевиките евреи създадени от Ротшилдите в последствие ще избият над 60 милиона души в концлагерите на СССР известни още като ГУЛаг, както пише нобеловият лауреат Александър Солженицин в своята книга „Архипелага ГУЛаг” 2-ра част. На страница 79 в своята книга той изброява имената на началниците на тази зловеща машина за убийства. Това са: Арон Солтс, Яков Рапопорт, Лазар Коганович (Коган), Матвей Берман, Хенрих Ягода и Нафталий Френкел всичките евреи ционисти.

През тази година „Н.М. Ротшилд и Син” получават правото да определят световната цена на златото. Това става и до наши дни в офисите им в Лондон.

1921: По нареждане на Якоб Шиф, евреите Бернард Барух и „полковник” Едуард Хаус (титла дадена му без да е имал никаква военна служба бел. ав.) основават „Съвет по външните отношения” – неправителствена и безпартийна организация (мозъчните тръстове започнали да душат света). Шиф дава нареждането за създаването на съвета преди смъртта си през 1920 г. Целта на този съвет е да издига и финансира политици, които са загрижени и ще защитават интересите на Ротшилд.

Едуард Мандел Хаус

При създаването си организацията има почти 1000 души членска маса включително собствениците на всички индустриални империи в САЩ, всички влиятелни банкери по това време и ръководителите на всичките им фондации за освобождаване от данъци. Всъщност всички тези влиятелни хора имат за задача да финансират подходящите кандидати, които искат да станат сенатори, президенти съдии и прочее. Първата задача на „съвета” била да превземе пресата. Тази задача била дадена на Джон Рокфелер, който създава няколко национални новинарски списания като „Таймс”. Той също помага на евреите Самуил Нюхаус и Елджин Майер да създадат своите медийни империи в които влизат най-известните вестници като Нюзуик и Вашингтон пост. СВО също така установява контрол и над радиата, телевизиите и киноиндустрията. Тази задача била разделена между интернационалните банкери – Лехман, Лоуб, Варбург и Голдман.

Други интересни факти: Американският сенатор Джо Либерман, който според някои в крайна сметка беше отговорен за превръщането на Джулиан Асанж в най-голямата медийна личност на десетилетието е член на Съвета за външни отношения. Собственика на имението, където Асанж в крайна сметка беше поставен под домашен арест, има връзки с Ротшилд. Джулиан Асанж наел адвокат на име Марк Стивънс, чиято фирма между други неща също защитава й интересите на Ротшилд. Въпреки това към края на 2010 г. Джулиан се скарал с адвоката си Марк. След влизането в Еквадорското посолство, за да търси убежище, някой внася гаранция от 20 хил. паунда за Асанж, някой който е втори братовчет на Ротшилд – Джемайма Хан (по баща Голдсмит). „The Economist“ е списание на Ротшилд, а Асанж е бил награден от тях през 2008 г. Сайта на Джулиан Асанж „Wikileaks“ използвал кантората Фокс Ротшилд, за да отмени решението на съдията за спирането на Wikileaks. „The Guardian“ и „The New York Times“, два от медийните партньори на Асанж, са свързани с Ротшилд. Следвайки тези факти стигаме до заключението, което ни навежда на мисълта, че Джулиан Асанж и Wikileaks служат за трибуна на интернационални конфликти за интересите на ционистите на Ротшилд.

http://zarubezhom.com/Images5/Mossad3.jpg

1930: Ротшилд създават в Швейцария първата си световна банка – „Банка за международни плащания” („Bank for International Settlements” (BIS).

1933: На 30 Януари Адолф Хитлер е избран за канцлер на Германия. С идването си на власт той изхвърля евреите от ръководните постове в държавата. В резултат на това, през юли евреите организират Световна конференция в Амстердам, на която настояват Хитлер да възстанови всеки един евреин на предишният му пост. Хитлер отказва и в резултат на това евреина Самуил Унтермайер, главен представител на американската делегация и водач на конференцията при прибирането си в САЩ прави обръщение по националното радио, което е отпечатано и в Ню Йорк Таймс на 7-ми август 1933 г. Ето какво заявява той в обръщението си:

„….евреите са аристократите на света….нашата кампания е … икономически бойкот срещу всички германски стоки, превози и услуги. Това, което ние ви предлагаме е чисто отбранителен икономически бойкот, който ще подкопае режима на Хитлер и ще върне властта на германският народ чрез унищожаване на износната търговия от която тяхното съществуване е зависимо… ( или иначе казано да обречем всички на глад за да премахнем враговете си бел. ав.) … всеки от вас евреин или езичник … трябва да отказва сделки със всеки продавач или магазинер, който продава някакви стоки произведени в Германия или покровителства германски кораби и превози..”

В резултат на този манифест на юдейската върхушка, евреите в цяла Америка организират протести и бойкотират магазините, в които се продават стоки с етикет „произведено в Германия”, магазинерите са принудени или да изхвърлят стоките от Германия или да банкрутират.

В отговор на еврейският бойкот, в Германия нараства антиеврейските настроения и германският народ също започва да бойкотира еврейските стоки, подобно на евреите в САЩ.

На 16 ноември американският президент Рузвелт признава циониският режим на Сталин в Русия без да се консултира с Конгреса и въпреки 8000 украинци протестиращи в Ню Йорк.

През тази година Рузвелт (по майчина линия евреин бел. ав.) пуска в обръщение нова доларова банкнота на която е изписано на латински „Novus Ordo Seclorum“ или „Нов Световен Ред”.

1934: Швейцарските закони за банковата тайна са реформирани, чрез тази реформа всеки служител в банка нарушил банковата тайна се наказва с лишаване от свобода. Този закон обслужва интересите на Ротшилд, които финансират и двете страни през Втората световна война.

1936: Във връзка с увеличаващите се анти еврейски настроения в Германия, Самуил Ландман (секретар на Световната ционистка организация) пише в книгата си „Великобритания, евреите и Палестина” следното:

„Фактът, че евреите помогнаха за въвличането на САЩ във войната (ПСВ бел. ав.) на страната на алианса продължава да дразни германците – по-специално нацистите и е допринесло до не малка степен на популяризирането на антисемитизма, който е окупирал нацистката пропаганда”.

1938: На 7-ми Ноември, евреинът Хершел Гринспан, влиза в германското посолство в Париж където е посрещнат от един офицер на име Ернст фон Рат, още с приемането му той изважда револвера и прострелва пет пъти офицера с викове „Мръсни германци!”. В отговор на това, враждебността към евреите в Германия прераства в насилие.

Хершел Файбел Гринспан, точно след ареста му, след като е убил немския дипломат
Хершел Файбел Гринспан, точно след ареста му, след като е убил немския дипломат

Същата година банката на Ротшилд в Австрия е затворена след обединението на Австрия и Германия.

1939: Английския писател и актьор Хърбърт Джордж Уелс, известен с книгите си – „Машина на времето”, „Война на световете”, „Невидимият човек” и член на „Фабианското общество“ написва книгата си „Новият Световен Ред”. За разлика от много глобалисти, той говори открито за мечтите си в тази книга:

„Тази нова и пълна революция, размишлявайки ние можем да я определим с няколко думи. Това е пълен световен социализъм, научно планиран и насочен.”

„Безброй хора ще мразят Новият Световен Ред и ще умрат протестирайки срещу него.”

„Терминът интернационализъм беше популяризиран, през последните години за да обхване заключващите финансови, политически и икономически световни сили необходими за установяване на Световното правителство.”

1939 – На 2 август еврейският учен Алберт Айнщайн, станал известен с присвояването си на „Теория на относителността”, в мирно време пише писмо до Рузвелт, в което описва силата на потенциалната атомна бомба. За да го убеди в необходимостта от атомната бомба, той лъже, че Германия, вече разработва атомно оръжие.