ВЪЗРАЖЕНИЯ СРЕЩУ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
                                         Отговор по искова молба по чл.415 от ГПК

от А. Ш. Павлова, И. П. Кондева, Г.П.Живкова от гр. София по гр.д. № 20500/201....г.
 Основания:
   Непосредственото действие на  Конституционните разпоредби на чл.5, ал.2, във вр. с чл.119, чл.117, във вр. с 60,  ал.1, във вр. с чл.8, чл.17, чл.26, чл.32 и др.  от  Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., Обн. ДВ, бр.56 от 13.07.1991 г.


                                   ГОСПОЖИ / ГОСПОДА  РАЙОННИ СЪДИИ,

            Настоящият отговор се прави по искова молба с вх. №……/ 201… г., въз основа на която е образувано гр.д. №….. / по описа за 201… г. на … състав на …….гражданска колегия при Софийския районен съд срещу нас.
Този отговор на посочената искова молба се изготвя в указания от съда 30-дневен срок, считано от 29.11.2011 г.
            С него изцяло се оспорва исковата претенция, както по отношение процесуалното основание, процесуалната легитимация материалното основание, така и по размер.
Оспорва се изцяло и както цената на иска по размер, така и по начин на формиране, включително и по начина на формиране размера на лихвите.
В този отговор се посочва, че исковата молба е недопустима, неоснователна и необоснована.
 Исковата молба е изготвена и приета за разглеждане в нарушение на Конституцията на Република България в сила 13.07.1991 г., Обн. ДВ, бр.56 от 13.07.1991 г. /наричана за краткост по-надолу в изложението Конституцията/.
Затова следва да се остави без последствия, а образуваното гражданско дело, посочено по-горе, да се прекрати.
Основанията и процедурата за този наш отговор са предписани в Конституцията.
За този отговор се позоваваме и основаваме на конституционно­то си право да се защитаваме. Можем да се защитаваме и защитаваме нарушените си законни права и интереси, гарантирани от Конституцията, по всяко време и пред всеки орган, където и да се намираме, без да се нуждаем от посредничеството на друг акт или орган.
 Гражданското дело е образувано срещу нас по процедура за провеждане на съдебни дела по реда на гражданското производство по Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/, приет от Народното събрание през 2007 г. /Обн. ДВ, бр.59 от 20 юли 2007 год. в сила от  01.март 2008г./.
 Съображения, основани на разпоредбите на Конституцията:
Първо,
Съгласно чл.119 от Конституцията:
„Чл.119/1/. Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища”
Това е структурата на съдебната власт, прокламирана /установена и гарантирана/ от Конституцията  на Република България от 13.07.1991г.
От тази разпоредба следва,че само Върховния касационен съд, и Върховния административен съд имат конституционно определени териториални  раници на компетентност.
Върховният касационен съд има конституционните правомощия за разглеждането на граждански и наказателни дела по отношение на всички български граждани, без оглед на мястото, на което се намират, както и  по отношение на всички граждани, които се намират на територията на Република България.
 За Върховния административен съд важат същите съображения по административно правен предмет.
Не са решени така, обаче,  териториалните граници и свързаната с тях компетентност за „апелативните, окръжните, военните и районните съдилища”.
Тях Конституцията ги посочва изброително, което е много важно.
Това е така, защото:
Конституцията на Република България от 13.07.1991 г. е Конституция на прехода от социализъм към капитализъм.
В Глава шеста, Съдебна власт, Конституцията разпорежда този важен  исторически, политически и социален факт да намери израз в изграждането на ново, различно от социалистическата правна система, правораздаване.

 Няма закон, който да е приет в изпълнение  и на основание на разпоредбите на § 4 във връзка с § 3,ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби и чл.8, чл.119, чл.117 от Конституцията на Република България ,в сила от 13.07.1991 г.
Това значи, че не е приет най-важния за конституирането на независимата съдебна власт:
Закон за създаването/учредяването/образуването/ на апелативни, окръжни, военни и районни съдилища в България и правомощията им:
от една страна,като;
 -части на правораздаването на България/чл.119/ и
от друга страна като;
-съдебни учреждения, осигуряващи работата на правораздаването; организиращи, създаващи бюджета на правораздаването и разпореждащи се с него в качеството им на самостоятелни юридически лица”
Примерно  със следното начало:
„Този закон се издава на основание  § 4 във връзка с § 3,ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България, във връзка с чл.8, чл.117 и чл.119 от Конституцията на Република България, влязла в сила от 13.07.1991 год., Обн.ДВ бр. 56 от 13.07.1991 г. и създава/учредява/образува/ апелативни, окръжни, военни и районни съдилища, както следва:
„Чл.../1/. На територията на република България се учредяват ”х” апелативни, „у” окръжни”, У 1” военни и „z” районни съдилища.
        /2/ Съдилищата са посочени, съгласно възприетото в чл.119 от Конституцията  изброяване като са подредени по азбучен ред както следва:…
       /3/  Всички съдилища са юридически лица със седалища в....../посочва се съответното населено място/ и адрес на управление....../адреса на съдебната сграда в съответната населено място/.
       /4/ ....... и т.н.
 Тук е мястото да се посочи,че един от основните принципи на правото изисква съдебната структура, съдилищата, да следват териториалното административно деление на страната или да се изградят на принципа на съдебни територии - райони или окръзи на основата на численост на гражданите с цел улесняването им в търсене на справедливо, евтино и бързо възстановяване на нарушените им права.

В България не е направено нито едното, нито другото.
Евентуалното възражение, че Закона за съдебната власт в текстовете си разписва структура и правомощия на апелативни,окръжни, военни и районни съдилища няма конституционна юридическа тежест и е без значение.

 В този смисъл нормите на Закона за съдебната власт противоречат на чл.8, чл.117, чл.119, ал.2 и § 4, във връзка с § 3 от Конституцията на Република България.

От изложеното следва, че Софийския районен съд няма юридическо конституционно основание за съществуване. Той е нелегитимен и на основанието, заповядано в § 4 във връзка с § 3,ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991г.

В Конституцията е посочено, че съдебната власт е независим орган, но, ако беше така, защо тогава съдът не събира съдебни такси?  Всички такси които съдът събира са...държавни такси! Това е така, защото съдебната власт НЕ Е НЕЗАВИСИМА. Тя е зависима от държавата или поне подчинена на държавата.

Липсват закони за съдебните такси и лихви:
Липсата на тези  закони  на практика води до това, че в противоречие с Конституционните разпоредби, съдилищата/ включително и Софийския районен съд по посоченото дело/ допускат „цената на иска, определянето на неговия размер, както и определянето на лихвите по него” в производството по граждански дела  да се извършва не със закон, а с актове на изпълнителната власт или на нейни подразделения?!
Съдилищата в градовете на страната са нелегитимни!


 Софийският районен съд е нелегитимен и на други основания:
1.Този Софийски районен съд, във вида и структурата на обединен, общ, единен за град София съд, чрез която всъщност той действа по време на социализма и сега, представлява част от социалистическата правосъдна система.

Софийския районен съд, който се намира  и днес в гр. София, и чието ръководство се помещава в сградата на бул.”Драган Цанков” № 6, не е създаден със закон, въз основа на Конституцията от 1991г.Той е създаден с Решение на Централния комитет /ЦК/ на Българската комунистическа партия /БКП/, в средата на 70- те години на 20-ти век.
Създаден е след влизането в сила на Конституцията на Народна република България от 1971 г., свързана с името и политиката на Тодор Живков.

 Важен е и политическия факт, че всичките посочени решения на ЦК на БКП са издадени по времето, когато правораздаването в страната не е отделено от Партията и държавата; съдебната власт не е самостоятелна, а по силата на друго още по-много и най-секретно Постановление на Политбюро на БКП, представлява  част от „административно-правното обслужване на населението”.

Точно тогава правосъдието събира държавни такси по съдебните производства, като се позовава на правила от Тарифа, приемана с Постановление на Министерския съвет, по доклад на тогавашния министър на тогавашното министерство на социалистическото правосъдие.

Важното в случая е, че и досега посочените решения на ЦК на БКП не са отменени със закон, и както се установява, продължават да действат и да се прилагат.

.Прегледът на законодателството за времето от 13.07.1991 г. до 13.07.1992 г. и досега установява, че не е издаван и закон, по силата на който да е учредено специализирано съдилище с наименование,  Софийски районен съд, със седалище и юридическо управление на бул. ”Драган Цанков” № 6, който да има правомощия действа на цялата територия  столичния град София като специализирани общ, единен районен съд, и който да е оправомощен с решаването на всички граждански спорове и наказателно-правни случаи на възникнали на територията на град София като първа съдебна инстанция./ виж чл.119,ал.2 от Конституцията на Република България.

Това означава, че сегашният /или тогавашния или обратното/ Софийски районен съд работи по новия/стар, изпитан, утвърден, социалистически начин на устройство и администриране на  работата на съдебната система в качествата й на неразделна част от държавното изпълнение. /Виж Заповедните производства по ГПК/.

                                 Заповедните "права" на конституцията ни....
Посоченият срок в §4 във връзка с § 3 алинея 2, от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г./ има заповеден, задължителен характер и преклузивен, преустановяващ, спиращ ефект.

Това е срокът, в който задължително трябвало да се упражни дадено право: в случая приемането, обнародването и влизането в сила на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт. Този срок започва да тече от момента на възникването на това право /в случая от 13.07.1991г./ и е изтекъл на 13.07.1992 г.
Преклузивният срок по дефиниция не предоставя и не допуска нарушаването на това право /в случая издаването на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт/.
Преклузивният срок, заповядван от Конституцията, тече по отношение на всички.

С изтичането му, възможността да се упражни даденото право се прекратява. Извършеното след изтичане на преклузивния срок/ в случая след 13.07.1992г/ е извършено без основание.

3.Законът за съдебната власт е съдебен устройствен закон,  приет от Народното събрание и противоречие с § 4 във връзка с § 3,ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България / Обн. ДВ.бр.56 от 13.07.1991 г/.

 Съпоставянето на този Закон за съдебната власт от 1994 г.  със социалистическия Закон за устройство на съдилищата, установява, че закона за съдебната власт  е негово копие.Измененията в него по-скоро  имат редакционен характер.Не изпълняват  разпоредбата на  Конституцията по същество.
 4.Гражданско процесуалният кодекс е приет с просрочие от 15 години. Обн.,ДВ,бр.59 от 20 юли 2007г. и е влязъл в сила от 01.03.2008 г.


                            Този факт не може да остане незабелязан.
Защото има изключително сериозни последствия не само върху правораздаването.

За този отговор е важно, това, че е още един аргумент, определящ Софийския районен съд като нелегитимен, неоправомощен орган, извън правораздаването.

Този извод налага позоваването на непосредственото действие на конституционните разпоредби-чл.5 алинеи 1 и 2 от Конституцията на Република България:
„чл.5./1/ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
         /2/ Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.”
По същество тази разпоредба на Конституцията на Република България отменя  Гражданско процесуалния кодекс,както и Закона за съдебната власт като приети извън срока, заповядан в § 4 във връзка с § 3 алинея 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г/.Макар, че последното й изменение е през 2007г, пак има преклузиви, които не са уточнени и налага възможност да Конституцията отново да се промени, но този път в правилната посока.

 Чрез тайното, неизвестно за гражданите  решение на висшия съдебен съвет се нарушават конституционното право на гражданите : вкл. и на нас, да защитават накърнените си права и законни интереси срещу възможна несправедливост осъществена / осъществявана и чрез съда на основата на липсата на териториални граници на компетентност.
По този начин , се създават условия за поставянето на правораздаването в услуга и полза на монополисти, което на практика довежда до отказ от правосъдие за  българските граждани, в това число и за нас.
Нарушаването на принципът за точното определяне на границите на подсъдността на съда, на неговата компетентност, създава условия  за  правен произвол и за установяване на правна несигурност и неспокойствие на хората.


.Искът е подаден и насочен срещу  нашата недвижима „ частна неприкосновена собственост, която се защитава от закона”- чл. 17, ал.ал.1,2,3 от Конституцията;

Това е конституционната гаранция на защитата на частната собственост. Всяка частна собственост, включително и нашата.
Законът за енергетиката - чл.150 и др,негови текстове, посочени като основание за завеждане на иска, е противоконституционен, защото нарушава цитираната конституционна гаранция за защита на частната собственост.

По същество този закон не само не защитава частната собственост, а грубо я нарушава, не я зачита, ограничава я.
Нещо повече, прави я заложник на интересите на монополистите в страната като топлофикация и др.

В противоречие с Конституцията, гарантираща неприкосновеността на личния живот и забраната за незаконна намеса в него по отношение на защитата на личните данни и личната информация.
Към исковата молба са приложени и приети от съда копия от нотариални ни актове за първоначално придобиване на право на собственост върху недвижимия имот, в който живеем на адреса, отразен в заглавието на отговора, както и копия за предходните преобразуващите сделки, вече извършена в минало време промяна на съсобствеността.

            Предвид фактическото състояние на организация на работа на деловодството на целия районен съд в гр.София, тази лична информация за посочения наш съсобствен недвижим имот, неприкосновен, съгласно Конституцията, може да става достояние на всеки, който има достъп до настоящото дело; да бъде копирана и/или открадната, и използвана, както и да стане обект на престъпно посегателство, с което да ни бъдат нанесени значителни имуществени и неимуществени вреди.
 Едновременно с това, с представянето на посочената лична документация и информация, са нарушени правата и на други хора, представляващи предишни страни по прехвърлянето на сега съсобствения ни имот, в който живеем.
Чрез прилагането им към делото, което се оставя в общо деловодство на всичките съдебни състави на СРС, се създават множество възможности за нарушения и за престъпни действия на зложелатели спрямо нас и нашия имот.

Искът срещу нас е подаден, без установен предмет
Няма представени писмени доказателства, удостоверяващи, определящи правната фигура на ищеца по материалното право: производител; превозвач/преносител; търговец; кредитор; доставчик или изпращач на кореспонденция.

Няма представен индивидуален двустранен писмен договор, сключен между ищеца и нас – ответниците, след  12 декември 2003 г. /след влизането на Закона за енергетиката /ЗЕ/ ДВ. бр.107 от 9.12.2003 г.
Към иска няма представени писмени доказателства, удостоверяващи, че  „Топлофикация София „ ЕАД. е правоприемник на пасивите и активите на „Топлофикация София” АД.....



продължението тук: http://against-toplofikatsiya.blogspot.com/2012/07/415.html

След като порядките и правилата на комунизма са загнездени в цялата ни законова система НЯМА начин СЪДЪТ да работи в правилната посока. НЯМА начин как в БЪЛГАРИЯ да има правосъдие!
НЯМА как в България гражданите да са с РАВНИ ПРАВА!
НЯМА как и стандарта ни на живот да е приравнен с европейския.
ТУК у нас вилнее все още КОМУНИЗМА под шапката на капиталистическите МОНОПОЛИ. Няма да мине много време и България ще заприлича на САЩ, където демокрацията е и съществува само на КНИГА.

Много съжалявам, че системата ни на управление е все още под шапката на БКП И КОМПАНИИ!

Ами корупцията?
Не знам наследство от комунизма ли е, но върви паралелно с "демокрацията"
Демокрация за крадците, да не им се нарушават правата- да крадат! Такава демокрация наистина има и съществува!

Публична тайна е, че има схема за печелене на дела-плащаш в зависимост от тежестта на делото и печелиш
И парите се изпират
Например съдия тегли кредит- 1 милион покрива го с постъпленията от "спечелените" дела и готово Има пари, но е теглил кредит- от там са
Тази схема се изясни ,когато водихме имотни дела с една санитарна инспекторка в митници/ повече от митничар според бившия и по документи мъж/
поискахме справка за доходите йза пет години назад, поради несъответствеу с разходите й
С триста зора ни бе направена Смешна рабона-заплатата и варираше между500 и 700 лева но адвокатът и тръсна тържествено на съдийската маса два документа за теглени два заема-между50 и 100 хиляди лева, доколкото си спомням И с това приключи всичко не се " чу" въпросът ми по какъв начин е обслужвала първия и след това втория заем с тази мизерна заплата?
Докато не се удари корупцията там , изразена в купуване на дела ,няма да има съдебна система
Какво стана? Загубихме имоти Защота тази митничарка си плати -на съдията, но парите и възстановихме ние
Смях в залата
Тема за Хашек
Някой придобива имот, като плаща за това на съдията , а парите му възстановяват потърпевшите!

НИКОЙ няма изгода КОРУПЦИЯТА в България да се прекрати завинаги!

Защото някак си ще секнат.....изпирането на пари чрез БАНКИТЕ.

АБЕ, КАКВО СТАВА В ТОЗИ бургаски съд всички съдии ли са КОРУМПИРАНИ!?
ВИЖТЕ кво става сега -
Четвърти съдия по делото „Белведере" бе определен чрез системата за случайно разпределение на дела.

От Софийски градски съд съобщават името му - Валентин Бойкинов.

Той е избран днес, след като и третият съдия Хайдуги Бодикян си е подала отвод от разглеждане на делото.

Основанието за отвода е чл 22, ал1, т.6 от Гражданско-процесуалния кодекс.
Членът гласи, че съдия може да си направи отвод, ако е лице "относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие."

Припомняме, съдия Хайгухи Бодикян бе посочена от системата за случайно разпределение на делата на 30.12.2014 г.

Предишния ден отвод по делото си направи и вторият избран съдия Пламен Колев, който също се мотивира с чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Първият съдия по делото бе Румяна Ченалова, която си направи отвод, след като в началото на декември месец сигнал със съмнения за корупция и влияние с цел да се овладее собствеността върху фирмата подаде френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан.
По случая по-късно и Висшият съдебен съвет (ВСС) образува дисциплинарно производство. Проверка тече и срещу назначения синдик Панайот Велков. Самата Ченалова отхвърли твърденията на дипломата.

Заради засиления интерес от СГС изпратиха и мотивите, с които е приет направения отвод на съдия Бодикян.

В Решението се припомня, искането на от страна на „Белведере дистрибуция" ЕООД, направено на 13. 12. 2014 г. за отвод на всички съдии в СГС от разглеждане на делото.

От СГС посочват, че липсва процесуална норма, която да урежда колективен отвод на всички съдии, чл. 22, ал 1 предоставя правната възможност на всеки един съдия по вътрешно убеждение да прецени искане за отвод......и т.н. ....и т.н. все маймуни с дебели поргфейли пълни с пари от ПОДКУПЕНИ СЪДИИ И СЪДЕБНИ ДЕЛА........

Не спазвайки конституцията, съдебните магистрати, правителствата, парламента и министрите - (доста са) узаконямат БЕЗЗАКОНИЕТО и хаоса в държавата е пълен.

Конституцията наистина трябва да е най-високият закон, но......той в България не е това, за което е написан!

А, колкото до корупцията.....тя води най-високото място в класацията на безхаберието и беззаконието!

Така се получава, когато в управлението на една държава се пласират все стари муцуни - членове на комунизма от 60-те години и членове на стари фашистки организации - даже и поколенията им са замесени в управлението на държавата.

Един чист - не опетнен от комунистическото ни минало няма в управлението на държавата. Все частица от някой остатък от срамното ни минало се е загнездил във високите постове и затова страната ни е за най-голям срам в Европа.

Брюксел ще продължава да ни наказва със солидни глоби, които разбира се се плащат от нашите данъци, от данъците платени на едва 2 милиона българи, а ние сме все още 7.5 милиона останали в България.

2 000 000 българи работят, плащат данъци и осигуровки - без осигуровките на 700 000 работещи в управлението на страната - те осигуровки не плащат.

Но, тези 700 000 в управлението на страната се ползват от осигурителните фондове, ползват болнични услуги, ползват какво ли не - въпреки че не плащат.

И...не можеш ги осъди, защото се ползват с ...и м у н и т е т!