ЧЕРНАТА СМЪРТ - ЧУМАТА И  АЛКОХОЛА
                              
                             упадъкът  на системата и оцеляването на европейците



Чумата - черната смърт
Проблем се появил през втората половина на XIX век и през 1893 година, когато Fillip Gasquet изказал мнението, че Черната смърт бележи края на Средните веков. Според него тази пандемия била една от основните причини за упадъка на Църквата и най-вече на манастирите в Западна Европа. Тази перспектива била продължена от друг изследовател - Coultan, който смята, че драстичният спад на населението довел до нарастване на стандарта и благосъстоянието на оцелелите, което от своя страна породило Ренесанса и протестантската Реформация. John Thompson не вижда такава непосредствена връзка и концентрира своето внимание изцяло върху психологическия ефект от Черната смърт. Според него тази пандемия може да се сравни единствено с унищожителната сила на Първата световна война. Тази линия на разсъждения се подкрепя и от някои по-късни историци като Yves Rennoard, който поставя Черната смърт сред трите най-тежки катастрофи в историята на света.

За разлика от Западна, Централна и дори райони в Източна и Югоизточна Европа (Византия и руските земи например) българските земи остават встрани от интереса и изследванията по този крайно интересен и важен за родната историческа наука проблем. Това се дължи на няколко фактора, най-важните от които са липсата на категорични преки писмени доказателства за чумата от 1347 и последвалите чумни вълни през XIV, XV и XVI век, а също и на липсата на систематично обработени археологичеки данни. Всъщност съществуват някои косвени сведения и догадки в тълкуването на единични писмени и археологически данни, но до този момент не са правени опити за представяне на чумната пандемия от втората половина на XIV и първата половина на XV век като един от най-важните фактори в историческото развитие на българите.

Изследванията показват
Учените са убедени че, чумата оказва влияние в развитието на Европа  и, нейната поява и разпространение влияят на политическите промени от този период,а също и на някои особени явления и процеси в духовно-религиозния живот в последните десетилетия на средновековната българска държавност.

Чумата се разпостранявала чрез бацил, известен сред бактериолозите и епидемиолозите като Yersinia pestis, който в нормални условия живее в храносмилателния тракт на два вида бълхи - Xenopsilla cheopis и Cortophylis fasciatus, които живеят като паразити върху черния плъх - Rattus rattus. Освен от тях, чумният бацил се пренасял и чрез човешката бълха (Pulex irritans). В повечето случаи чумата се пренасяла чрез ухапване на човек от бълха, като бацилът прониквал в тялото на жертвата чрез ухапването. Въпреки че чумният бацил е устойчив, то съществуват две условия, при които той няма големи шансове за разпространение. Той не може да проникне през кожата самостоятелно и не е силно активен и смъртоносен при температури на околната среда по-ниски от   - 15-20 градуса по Целзий. Последното обстоятелство обуславяло една от особеностите в разпостранението на Черната смърт, която била най-активна и най-смъртоносна в Европа през лятото и есента и затихвала през зимата и пролетта. Освен това продължителността на нейното въздействие в топлите райони на Средиземноморието била по-голяма (от май до октомври включително) в сравнение със Северна Европа (от юни до септември). В Cкандинавския регион нейните периоди и мащаби на разпространение били още по-ограничени.

заразата
Преносител на чумата били не само черните плъхове, но и други гризачи като степната катерица, мармота, степния плъх и други животни, които оформяли заразени популации, наричани от учените “резервоари” на чумния бацил. Приема се, че такива резервоари били пустинята Гоби в централна Азия, Сибир, провинция Йънан в Китай, части от Иран и Либия, Арабския полуостров и Източна Африка, които били атакувани от чумата още през VI в. от н.е. Предполага се, че след нейното затихване и изчезване в тези региони останали чумни бацили, които поради благоприятните климатични условия и наличието на преносители като достатъчно големи популации от гризачи, продължили да съществуват, но в определени рамки и без да предизвикват мащабни епидемии. Това означава, че от една страна, природо-климатичните, а от друга, историко-политическите фактори били в относително равновесие и не благоприятствали разпространението на болестта върху хората. Освен това човекът не е предпочитан приемник от чумния бацил, а най-често се явява жертва на животно преносител. Ето защо хората се явявали жертви на генерални промени в екологията на паразитите и гризачите.

1261 - 1347 г
И така, периодът на сравнително спокойствие и демографски бум приключил в средата на XIV век. Населението на Европа по това време наброявало около 75-80 милиона души, а развитието на търговските пътища и търговският обмен се движели във възходяща посока. Важна роля в търговския обмен с Азия и Африка играели италианските търговски градове, сред които била и Генуа. Този град-република заел водещо положение в черноморската търговия след договора с Византия от 1261 година, която отстъпила на Генуа важни позиции в Черно море в замяна на военна помощ за освобождаването на Константинопол и възстановяването на Византийската империя. Така, в края на XIII и през XIV век Генуа се утвърдила като посредник в търговията от Китай и Индия през Азия до Северното Причерноморие, където се намирали важни и проспериращи генуезки търговски колонии. Именно една от тези колонии на име Кафа се превърнала в изходната точка на Черната смърт през есента на 1347 година.

Съществуват няколко теории относно причините за появяването на чумата по това време, в това място и за факторите, които способствали за нейното бързо пренасяне и разпространение и за превръщането й от епидемия в пандемия. Според някои от изследователите на този въпрос причините за чумата били изключително екологични, т.е. свързани с промяна в климата, флората и фауната в един или няколко от съществуващите тогава резервоари на чумния бацил в Азия. Според тези автори, през XIII век започнали климатични изменения, които били предизвикани от важни промени в основните въздушни течения в атмосферата на Земята. В резултат на тях климатът на Западна Европа станал по-влажен заради атлантическите въздушни маси, а горещото течение или вятърът наречен сироко, който носел горещи въздушни маси от пустинята Сахара, обхванал Централна Азия и пустинята Гоби, което направило тези райони още по-сухи и принудило местните популации от гризачи да мигрират на изток и на запад. По този начин чумният бацил напуснал един от своите резервоари и заразил други популации от гризачи, а по този начин болестта достигнала района на Северното Причерноморие.

Историците приемат че......
Други историци приемат, че за пренасянето на чумния бацил важна роля изиграла човешката дейност, по-точно империята на монголите, които осъществили пренасянето на бацила. Според William McNeill ролята на монголите е първостепенна и той смята, че истинският резервоар за чумната епидемия бил провинция Йънан в Китай, където монголите нахлули в края на XIII век16. Според него, те пренесли чумния бацил в същинска Монголия, а оттам тя се разпространила в цялата им империя и достигнала на изток до Кафа.

изследователите
Естествено, съществува и трета група от изследователи, които защитават една комбинирана теза за появата на Черната смърт и смятат, че става въпрос за съчетание от множество екологични и исторически предпоставки в развитието на чумната пандемия17. Тази теза се оформя след Втората световна война и се базира в значителна степен на публикациите на бактериолози и епидемолози по проблема. Оказва се, че разпостранението на чумата не е било възможно без заразени популации от паразити (бълхи) и пренасящи ги заразени гризачи (понякога и хора, други животни или търговски стоки), които поддържат разпостранението на болестта. Ако чумата се е пренасяла само от хората, то нейното разширяване е могло да бъде ограничено и спряно въпреки примитивните условия на здравеопазване, но хората не са знаели кой е истинският преносител. В този смисъл търговските пътища и преносът на стоки са били наистина важен фактор, но не толкова заради прякото заразяване на човек от човек, а по-скоро заради пренасянето на заразени бълхи и плъхове, т.е. най-вече чрез морската търговия. Показателен в това отношение е фактът, че чумата е била особено опустошителна в пристанищните градове и през тях навлизала във вътрешността.

През ноември 1347 година една малка флотилия от четири генуезки галери от Кафа се приближила до пристанището на Месина в Североизточна Сицилия, но при влизането им в пристанището властите на града узнали, че тези кораби носят нова и страшна болест. Ето защо били направени опити галерите да бъдат поставени под карантина и било забранено слизането на брега, но въпреки това болестта се прехвърлила на брега и в следващите няколко дни се разпостранила в цяла Месина. Как да спреш хората пътуващи с тези галери, никой   не ги е преглеждал за да установи, че са преносители на болестта.
Истинските преносители на заразата били не заразените генуезци от галерите, а корабните плъхове и бълхите. Те носели страшна болест, която се завръщала в Европа след почти осем века отсъствие. Това била чумата, която по-късно останала в колективната памет под наименованието Черната смърт.

1347-1354 г
Една от първите държави, в които се разпространила Черната смърт, била Византия и чумата била приета като проява на Божия гняв срещу византийци и генуезци, които помагали на турците. Според император Йоан Кантакузин (1347-1354) чумата преминала през черноморските византийски брегове, Тракия и Македония. Чумата завладяла първо Константинопол, а след това и останалите територии в Империята и всъщност дала допълнителен тласък на катастрофалния упадък във Византия и на последствията от продължителната и опустошителна гражданска война (1321-1354). Имайки пред вид тесните търговски и политически връзки между Византия и България по това време, можем да предположим с голяма доза сигурност, че епидемията е навлязла и в българските земи. Пътищата за това са били както сухоземни, така и морски, а както в останалите територии на Европа, така и в България не са разбирали кой е истинският преносител на заразата. Естествено е да приемем, че както южният, така и североизточният път на пренасяне на заразата са били еднакво унищожителни при тази първа епидемична вълна. България и българските земи не били изолиран остров, а напротив - една неделима и интегрална част от християнска Европа, през която преминавали важни търговски пътища и която поддържала оживени дипломатически и търговски връзки както със съседни, така и с по-далечни земи и държави.

XIV век .
 В пряко следствие от тази висока смъртност хранителните цени и стоките повишили цените си и пример за това била цената на месото в някои райони на Франция, която само по време на първата чумна епидемия, до 1350, скочила четворно. В същото време започнало движение за повишаване на надниците сред наемните работници и ратаите, което постигнало успех (само в някои райони, разбира се), а това бил пробив в средновековната социална система. Ето защо някои автори са на мнение, че едно от положителните последствия на Черната смърт било в провокиране появата на съвременната личност или индивидуалност в Европа. Всичко това засилило враждебността между богати и бедни и изострило социалните противоречия, които прераснали в бунтове и въстания.

Археолозите ....
 В края на 1347 или късната пролет на 1348 година чумната епидемия навлязла в българските земи и впоследствие избухвала периодично. Едно от косвените свидетелства за това е свързано с два гроба от края на XIV век в средновековния Дръстър. Според археолозите, провели тези разкопки, кремираните индивиди в гробовете могат да се свържат с третата вълна на чумната пандемия, която избухнала през 1369 година и върлувала почти осем години     (8 години). Самият акт на кремиране е толкова необичаен, че археолозите го приемат като изключение и опит за хигиенни мерки с цел ограничаване на епидемията.

Българското общество се намирало в един от най-кризисните период в своята история. Това не звучи странно и не е изолирано състояние, тъй като цяла християнска Европа се намирала в състояние на дълбок упадък, който се наблюдавал още в началото на XIV век, а политическият разпад и политическата слабост на Балканите били само външни изражения на тази всеобща, дълбока европейска криза.

 Черната смърт от 1347-1350 и последвалите епидемични вълни само довършили кризисната картина и поставили България и балканските държави в състояние на демографски срив и борба за политическо оцеляване. Бързата агресия на османските турци превърнала тази криза в колапс и край на самостоятелните държавно-политически системи на България и балканските християнски държави.

Чумата, която избухва в периода 1348-1353 г.,  само за пет години  отнема живота на близо една трета от населението на Европа.

Документален филм за чумата - “Черната смърт” по Viasat History
Пандемията на Черната смърт през XIVвек е била безпрецедентно бедствие от ужасяващ мащаб, застигнало Европа и унищожило една-трета от населението на континента. Чумата разтърсва из основи богатото, сравнително добре разселено и уверено в себе си общество на Западна Европа от средата на XIV век. Позовавайки се на съвременни хроники, документалната лента показва как на ужаса от болестта съперничел ужасът от начина, по който хората реагирали на нея. Брат изоставял брата, често съпругата – своя съпруг. Родители отказвали да се грижат за болните си деца, роднини и приятели странели един от друг. Заразените били безмилостно заключвани в домовете им и оставяни да умрат. Връзките в обществото се разпадали.
Страхът, съчетан с невежество, породил етническа омраза в страховит мащаб. Съсед се обръщал срещу съседа, а в над 100 града из целия континент се извършили масови убийства на евреи. Опустошена от погроми и всеобща криза на вярата, Европа била застрашена от анархия.
Хората изоставяли села и ферми, никой не събирал реколтата, не се грижел за добитъка, не произвеждал храна. Стотици загинали от глад. Не се зачитали нито човешките, нито религиозните закони. Никой не ходел на работа, труповете на умрелите не били погребвани, канализационната система не функционирала. Всеки можел да прави, каквото си иска. Тъй като хората не вярвали, че изобщо ще оцелеят, живеели ден за ден и искали единствено да се забавляват. Мнозина прекарвали по цели денонощия в пиене и се настанявали без разре шение в изоставените къщи като в собствени.

Този документален филм показва как масовото унищожение, причинено от Черната смърт, променило из основи обществото в Италия, Франция и на британските острови. Поради недостига на работна ръка оцелелите селяни вече можели да изискват и получавали изумително високо заплащане. Немалко напускали именията, в които били работили до момента, и отивали да работят при други господари или в градовете. Налагайки тези социални и икономически промени на управляващата класа, въпреки нежеланието й, чумата дестабилизирала съществуващата тогава политическа система. Устоите на всичко били под заплаха, а гаранцията за спокоен живот на феодалите постепенно изчезвала.

Филмът разглежда въпроси, свързани с медицината, религията, суеверията и обществото, като представя както анализи от страна на експерти – водещи историци, така и драматични възстановки по хроники от XIV век за пандемията на Черната смърт.


източник:
http://liternet.bg/publish8/ivelin_ivanov/chumata.htm
http://www.obektiv.info/?article=1864&cat=5
http://mail.dtv-bg.com/showthread.php?t=6642

За последната чумна епидемия имаше спомени от преданията на предишните поколения на нашите прабаби и прадядовци.Като дете съм слушал разкази за изчезването на цели селища.Помнеха се дори имената им.От едно от тях останало само едно момиченце , което стигнало пеш дотук и го прибрали. Странно как едни умират,заразяват се а на други нищо не им става...

Чумата е заразна епидемична болест, причинявана от бактерията Yersinia pestis (преди е била наричана Pasteurella pestis).

В препарат от заразена тъкан чумните бактерии обикновено изглеждат като овални телца, които се оцветяват характерно биполярно (по-бледи в средата и по-ярко оцветени към полюсите). В препарат от посявка върху хранителни среди бактериите могат да приемат друга форма - продълговати, подвижни форми, понякога с камшиче.

Ендемичното огнище на чумата е Средна Азия. Там тя се разпространява сред полските гризачи. От време на време нейни щамове успяват да се прехвърлят върху хора, и в миналото са причинявали епидемии.

Насекомите са приносителите на чумата която се разпостранява мигновено.
Без лечение смъртността от белодробна чума е 100% в срок от часове до минути от първите симптоми. При моментално и агресивно лечение с мощни и бързодействащи инжекционни антибиотици, по възможност в комбинации, прогнозата е съмнителна; във всички останали случаи е безнадеждна.

Кошмар!
Сигурно някой ден пак ще има някоя ужасна болест.
Дано не стане!

Възможно е чумата съвсем съзнателно да е пренесена в Европа като биологическо оръжие. Така са правели хетите през второ хил.пр.Христа. Преди да предприемат завоевателен поход те са пускали заразени животни в близост до градовете, които са възнамерявали да атакуват.

Това се оказва ефективен метод, но в крайна сметка хетите стават жертва на собствената си коварност. В края на 12-ти век пр. Христа великата империя изчезва от лицето на земята...чумата не прощава на никого.